Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Критическата съвест: Димитър Аврамов и особеностите на българската култура в годините на късния социализъм

Има имена в историята – културна, социална, политическа, за които потомците придобиват знание за тяхната значимост и важност едва след като си отидат от света. За България това е особено характерно – тук приживе човек трудно, дори бих казал свръх-трудно приживе ще получи признанието, което заслужава – трябва да умре, за да го има. В някаква степен горното се отнася доста към живота и делото на проф. Димитър Аврамов – един от най-ерудираните, задълбочени и информирани изследователи, аналитици и критици на българския художествен живот. Слава Богу, днес той се радва на заслужена слава, книгите му биват издавани, за да успее да види читателската публика какъв висок естет и учен е имала в негово лице. Без съмнение, при други условия проф. Димитър Аврамов би се превърнал във фигура от световна величина, каквато е например Кенет Кларк в изкуствознанието или Морис Бланшо в литературоведението. Книгата му за Бодлер например е приносна не само в български, но и в световен мащаб, колкото до статиите и изследванията на български художници, по своята дълбочина и информираност, биха могли да се мерят само с такъв величествен ум като този на Кирил Кръстев. Много е важно, според мен, точно такива водещи личности на българския интелектуален живот да бъдат обговаряни, пропагандирани, заявявани, защото сочат, че в нашата макар и по общо мнение периферна и не толкова значителна в културно отношение страна, се раждат и такива гиганти на знанието. И – благодарение на тях, общото мнение за незначителността българска хвръква по дяволите, стопява се като снежен човек на пролет, изфирясва като загрята над 100 градуса вода. Като – трябва да отчетем, всичко постигнато от проф. Димитър Аврамов е в ситуацията на един режим, който изобщо не е поощрявал ерудираността и съвестното изследване, напротив – биел е през пръстите всеки, позволил си по този начин да проучва световната култура, без да ѝ пришива скудоумни догми и клишета. Така делото на проф. Димитър Аврамов се превръща в още по-значимо и тъкмо тази значимост е в центъра на предаването „Премълчаната история“. Гости в студио 38 на БНР бяха двама професори и близки приятели на Димитър Аврамов – философът Георги Каприев и литераторът Божидар Кунчев

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54