Фичърът на Милан Огнянов следва реално случила се история от сериозна дистанция във времето. Връщаме се в развития социализъм, когато двама приятели от двете страни на желязната завеса, при това намиращи се и на два различни континента, и двамата отдадени, влюбени и направо побъркани по джаза, си пишат писма. Дълги, подробни писма, някои от които по 16 страници. Писма, в които се говори за социализма с човешко лице, за нещата в България, които я се оправят, я не, за работата и печеленето на насъщния, за любимата музика, музикантите наоколо, новите хора и старите приятели, които си отиват от живота един по един, и пак за любимата музика и нейните предизвикателства. Единият е Милчо Левиев. Другият – Хъмфри. Зад името Хъмфри се крие прекрасен добър приятел, джазмен и джазпропагандатор, когото навремето наричали Паисий Хилендарски на джаза. Цялото му име е Румен Петров. Кореспонденцията на Милчо Левиев и Хъмфри е запазена и много години по-късно, през 2002 г., кинорежисьорът Милан Огнянов направи тази документална продукция, като използва текстовете на писмата, актьорското четене на Богдан Глишев, за да превърне старите писма в аудио, а също така направи и поредица нови записи с Милчо Левиев.
В историята участва и още един добър стар приятел и духовен брат Емил Попа, Емил Бояджиев, с когото Милчо Левиев живее дълго в Германия. Ето какво пише Емил Бояджиев в едно от писмата си от 1971 г.: Смятам да напиша есе върху проблема „писането на писма“. Сега би трябвало да кажа, каквото казах, – а именно, че ние, аз и Милчо – не-млечният брат пишем писма, за да бъдем международно спасени. И това е нашето днешно състояние, а може би сме наели стаи пред централната германска поща несъзнателно… но и двамата съзнателно забелязахме този факт на сегашната ни ситуация, която ние разбираме буквално като ситуация отвъд доброто и злото.
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..
На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..
През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110..
Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на..
З а женската сексуалност и за мъжкия поглед към жените, поглед, който срещаме върху билбордове, рекламни пана, публични пространства, корици на модни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg