С. Бишкоп: Ако няма споразумение за Сирия, регионалните играчи няма да са мотивирани да воюват

Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ белгийският професор Свен Бишкоп, специалист по отбрана и въпросите на сигурността от Кралския институт по международни отношения „Егмонд“ в Брюксел.

Става дума предимно за инвестиции в инфраструктура и оборудване. Поне що се отнася до американците, обявеното увеличаване на военния бюджет няма да означава изпращането на кой знае колко хора на Изток. Това е по-скоро послание към източноевропейските съюзници да бъдат спокойни. Това е повече политически жест, отколкото военна стъпка. Със сигурност НАТО и сега е способен да защити членките си от евентуална руска агресия. Но в същото време не трябва да надценяваме заплахата. Украйна не е нито Полша, нито Балтийските републики. Украйна не е нито член на НАТО, нито на ЕС. Ситуацията според мен там е напълно различна с тази в нашите държави.

Изпращането на много военни кораби в Черно море и друга техника и войници по източния фланг, въпреки че самите министри на отбраната от НАТО заявиха, че заплахата от Русия не е непосредствена, експертът обясни така:

Общественото мнение в някои източноевропейски страни настоява за това. Предислоцирането допълва икономическите санкции, които целят да стимулират дипломатическия процес при решаването на ситуацията с Русия. За мен обаче основен инструмент за политическо решение си остава мирното споразумение от Минск.

В четвъртък военните министри от водената от САЩ коалиция срещу "Ислямска държава" разгледаха нови стратегии за въздушните удари. Според Бишкоп обаче групировката може да бъде победена само от държавите в региона:

Самото съществуване на някои от регионалните страни е застрашено от "Ислямска държава" , докато оцеляването на европейските страни не е под заплаха въпреки терористичните атаки. Трябва да продължим въздушните удари, обучението и въоръжаването на местните бойци, но основните сухопътни военни действия срещу "Ислямска държава" трябва да бъдат предприети от държавите в региона.

На въпрос дали е възможно до края на мандата на американския президент Обама да бъдат превзети големи градове в Сирия като Рака или Мосул, което не може дастане без самолетите на Запада, експертът прогонзира:

Би могло да се случи, но зависи от дипломацията. Колкото и да въоръжаваме войските в региона, те няма да се бият, ако не виждат изгода от това, което ще последва след победата над Ислямска държава. Ако няма споразумение за бъдещето на Сирия, регионалните играчи няма да са мотивирани да воюват.

Професор Свен Бишкоп е на мнение, че споразумението от Мюнхен за спиране на огъня в Сирияозначава оставане на Асад на власт, поне за известно време:

Подозирам, че европейците и американците вече са стигнали до тъжното заключение, че режимът на Асад трябва да остане поне още известно време на власт в Сирия. Това е единственото, което би направило възможен консенсуса с Русия. Не вярвам руснаците  да са толкова привързани към личността на Асад – но те искат да запазят влиянието си в този регион. Вярвам, че споразумение със САЩ и европейците е възможно. Дори и тогава обаче ще се нуждаем от активната подкрепа на Турция, Иран, Саудитска Арабия и Ирак. А това е много, много сложно. Турция е в обтегнати отношения не само с Русия, но и с кюрдските групировки, които ние подкрепяме. Според мен трябва да сме отворени за различни варианти за решаването на конфликтите в Ирак и Сирия. Може би дългосрочната стабилност може да се гарантира с промяна на границите или чрез децентрализация на някои райони. Монолитните държави като че ли вече не са работещ сценарий и трябва да се търси федерален тип управление. Турция обаче трудно ще приеме това.

Експертът не е оптимист, че НАТО ще успее да спре миграционния поток през Егейско море

Честно казано това е още един пример за лекуване на симптомите вместо причината за заболяването. Не виждам какво биха направили няколко кораба за пресичане на трафикантската вълна, след като мотивацията на бежанците да идват не се премахва – а именно войната в Сирия. Освен това фактически проблемът трябва да се реши на сушата в Турция. Иначе, дори и да увеличим числеността на Втора военноморска група на НАТО, едва ли ще постигнем много в тази голяма акватория. Единственият, който наистина може да контролира турското крайбрежие, е самата Турция. Никой друг не може да го прави вместо нея.