Периодът на социализма е изтъкан от парадокси, но като че ли един от най-големите е, че всъщност една по принцип маргинална сфера от човешкото общество, каквато е изкуството, бива превърната в център на идеологически преследвания и остракирания. Случаите са много, за да бъдат изреждани, ще се ограничим само с най-емблематичните: разтурената през 1948 г. изложба от Румъния, след която на Васил Бараков (и на колегите му) се налага задълго да се откаже от художничеството, за да се занимава със създаване на шрифтове; нападките и издевателствата над Александър Жендов, отвели го в гроба; т. нар. „случай „Тютюн“, когато лично намесата на тогавашния първи секретар на БКП Вълко Червенков спасява Димитър Димов от преследване и тормоз; вдигналото толкова шумотевица издание на „Люти чушки“ на художника-карикатурист Борис Димовски и поета-сатирик Радой Ралин; разгромът срещу стихосбирката „Стихове“ на Константин Павлов; разтурянето на Бургаския театър с режисьорите Юлия Огнянова, Вили Цанков, Методи Андонов и Леон Даниел; не по-малкото прекъсване на развитието в кукления театър, осъществено от Иван Свежин (Теофилов); полу-негласните забрани за публикуване на Николай Кънчев, Константин Павлов, Иван Цанев, да не споменаваме ветото над дейността над корифеи на българската култура като Атанас Далчев, Владимир Василев, Симеон Радев, Фани Попова-Мутафова и др.; прочутото изказване на Тодор Живков срещу формализма в изкуството; спрените или принудени да бъдат самоцензурирани филми на Христо Христов, Бинка Желязкова, Христо Ганев; прокуждането на творци от ранга на Давид Перец, Елиезер Алшех, Боян Райнов, Христо Огнянов, Петър Увалиев, Любомир Далчев, Георги Марков…
Списъкът може да бъде продължен, за съжаление, с посочените случаи той нито се изчерпва, нито пък казва дори и процент от истината за действията на комунистическата партия и нейните репресивни тайни служби срещу хората на изкуството. Тъкмо да отвори мъничко завесата на тия мъчителни взаимоотношения се опитва кураторът на подредената в Софийска градска художествена галерия изложба „Форми на съпротива“ Красимир Илиев, да проникне по-дълбоко в причините защо комунистическата власт така усърдно и със злоба е преследвала българските творци. Ясно е, че зад всичко се крият идеологически причини, но особеното внимание, което тоталитаризмът обръща на изкуството и културата заслужава по-обстойно вглеждане.
Гости: Красимир Илиев – куратор на изложбата „Форми на съпротива“ в СГХГ и проф. Иван Еленков от катедра „Теория и история на културата“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Шестото издание на Фестивала на авторския театър ФАТ ще се проведе от 21 до 23 ноември в Регионалния център за съвременни изкуства "Топлоцентрала"...
Наближава "Щедрият вторник" ( 2 декември ) – глобална инициатива, създадена в САЩ през 2012 г., която днес се реализира в над 100 страни по света. Идеята е..
Започва Деветото издание на Националния поетичен конкурс за млади автори "Непознати улици". До 30 ноември ученици от цялата страна могат да изпратят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg