Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Схемата от „Панамските файлове” не е уникална – българският паралел за изнасяне на пари зад граница бяха задграничните дружества

Алексения Димитрова
Снимка: sbj-bg.eu/Андрей Велчев

Разкритията свързани с т. нар. „Панамски файлове” разтърсиха целия свят и поставиха много въпроси. Например: ще има ли някакви последици от разкритията; необходимо ли е да бъде разследвана и анализирана тази документация, ако става дума за наистина законово регламентирана дейност, как изнесените факти кореспондират с т. нар. политическа коректност, можем ли и наивно ли е да интерпретираме техните морални измерения?
И още: след като панамските документи видяха бял свят – политическо лицемерие ли са реакциите около тях след като практиката на офшорните зони е законна, добре известна и всички, ако не са я анонсирали, то поне са се досещали за целите, за които са били използвани офшорните зони и са ги подразбирали.
С тези въпроси потърсихме колегата от в-к „24 часа” Алексения Димитрова – разследващ журналист от школата на легендарния вестник „Поглед”с над 25-годишна журналистическа практика зад гърба си, единственият български колега, който членува в Международния консорциум на разследващите журналисти – за коментар в „Нашият ден”.
Всъщност разговаряхме за българските проекции на „Панамските файлове”. Не е тайна, въпреки че не се коментира напоследък, че у нас подобна схема за изнасяне на пари зад граница е имало още преди прехода. Тя е функционирала чрез създаването на т. нар. „задгранични дружества”, които на практика са играели същата роля и чрез които са се прехвърляли огромни суми в чужбина.
Тази тема винаги ме е интересувала
– сподели Алексения. Моите първи журналистически разследвания за пари, изтекли към офшорни зони са още от 1997 – 1998 година и могат да бъдат прочетени във вестник „24 часа”. По този повод още тогава поставих въпроса защо не се направи нищо, за да се върнат в страната ни изтеклите по този начин в задгранични сметки български милиони. Дори водих спор тогава по този въпрос с един бивш министър по повод предложение на конкретна фирма срещу комисионна от 20 процента парите да бъдат върнати в България…
Всъщност информацията за тях беше в архива на Министерството на външната търговия, което беше закрито през 1992 година. Там се пазеше архивът на българските задгранични дружества – над 380, за които пишеше и в „Бялата книга” на Димитър Луджев. Аз се учудвам защо никой не се заинтересува повече от тази информация? После, след закриването на Министерството на външната търговия, архивът изчезна. Лично аз видях, че нямаше особена полза от моите писания, всъщност разкрития, за историята на българските задгранични дружества, нямаше интерес към тях и това беше много демотивиращо за мен, тъй като трудът, който положих, беше колосален! Това беше и една от причините да променя насоката на моята работа и да се посветя на друга кауза, която като че ли носеше повече полза – през 2002 година започнах тази рубрика в „24 час”, в която помагахме на хора, загубили следите на роднините си по света, да се свържат с тях отново. Така че парите не можахме да върнем в България, но направихме щастливи около 250 семейства, което ми донесе огромно удовлетворение!
– сподели Алексения.

Разговорът ни с Алексения Димитрова също повдигна много въпроси и размисли, които оставяме на нашата аудитория… Кой знае, може би, рано или късно, така, като изплуваха файловете от „Панамагейт”, ще изплува и изчезналият архив от бившето Министерство на външната търговия и някой, може би като Алексения, ще се опита да „влезе” отново в тези „Български файлове” и да намери истината за изнесените в чужбина български капитали, за това защо страната ни в момента е най-бедната в ЕС, всъщност да намери истината за българския преход…
Струва ми се, че това е един много полезен ракурс на дискусията за „Панамските файлове” и за техните български паралели.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Юлиан Ревалски

Международният център по математически науки при БАН представя дейността си

Международният център по математически науки към Института по математика и информатика при Българската академия на науките ще представи своите дейности и новите изследователи по новата 5-годишна програма в различни области на съвременната фундаментална и приложна математика. Повече по темата в "Нашият ден" разказва акад. Юлиян Ревалски от..

публикувано на 10.11.25 в 11:02
Атанас и Мира Атанасови и двете им дъщери

Харманлийски кози

Мира и Атанас Атанасови и двете им дъщери отглеждат стадо от 250 кози в стопанство на брега на река Харманлийска. През лятото те обитават малка къща непосредствено до оборите, а стопанството освен от козите е обитавано и от редица декоративни животинки, с които децата от Харманли могат да се запознаят при посещенията си във фермата. Мира и Атанас..

публикувано на 09.11.25 в 10:15
Храм „Св. Никита“, Чучер, Македония

За вярата

Една от основните теми на евангелското четиво в днешната неделя е вярата, защото тя е важно условие за нашето спасение. Словото Божие ни разкрива често ярки нейни прояви, благодарение на тях се явява Божията сила в чудеса, за каквито става дума и в този евангелски откъс. Макар и допряла се скришом до Спасителя, кръвотечивата жена не остава..

публикувано на 09.11.25 в 09:40
Група за бални и латино танци

Ние сме тук – нека да танцуваме!

Предлагам да потанцуваме. Ще го направим с помощта на две групи възрастни дами, които са изключително запалени по народните, както и по латино и балните танците. Всички те участват в проекта "Аз съм тук". "Аз съм тук" – изкуството за социална промяна и преодоляване на "присъдата възрастен" Той се случва в София по идея на хореографа Надежда..

публикувано на 08.11.25 в 13:20
Венцислав Иванов и съпругата му Анита

Финландското "сису", българският език и семейното щастие

Дипломатът от кариерата Венцислав Иванов и съпругата му – финландката Анита, зареждат ефира на "Семейно радио" с откровен разговор, изпълнен с десетки езици, държави, дипломатически мисии, семеен уют и житейска мъдрост. Анита започва със значението на "сису" във финския език и как се живее във Финландия, след което продължава с това как е..

публикувано на 08.11.25 в 12:45