Константинопол е ключов за разбирането на българската история град - и за периода на първите две български царства, и за разгръщането на политическо-социалното и културно национално развитие в по-ново време. От Константинопол приемаме християнството, непрекъснато българските владетели копнеят за имперския град (показателен пример в това отношение е цар Симеон Велики), градът постоянно се е намесвал във владетелските интриги в българския владетелски двор, ние също сме дали своето в интригите около престояването на един или друг на престола на василевса.
Всичко това прави Константинопол - който макар и никога да не е бил в ръцете на българите, определящ урбанистичен топос за тяхното движение в историята. От Константинопол, за съжаление, в настоящия момент не е останало много - завладяването му от османските турци през 1453 г. променя радикално облика на града, много черкви са превърнати в джамии, крепостни стени са разрушени, укрепления са изравнени със земята, цистерни и манастири са оставени на милостта на времето, стихиите и дивата природа. За да потърси обаче все пак какво е останало от древното величие на Константинопол, един руски историк - Сергей Иванов, пише забележителната книга „В търсене на Константинопол. Пътеводител на Византийски Истанбул и околностите”, в която се опитва да възстанови, доколкото е по силите му, старите места на ромейското величие.
Ние, от своя страна, ще се опитаме да установим и българските следи в имперския град, чиито руини съхраняват легенди както за наши царе, така и за наши светци. Ще стигнем до манастира в Мала Азия, който е бил близо до Константинопол, където игумен е бил Методий и където се предполага, че брат му Константин Кирил Философ е сътворил глаголицата, ще разберем по какъв свръхестествен начин империята се е спасила от набезите на Симеон Велики, ще се спрем пред вратата, където хан Крум е забил своето копие, поразявайки в сърцето и византийската гордост, и византийското коварство.
За всичко това ни помагат проф. Георги Каприев от Софийския университет и доц. Смилен Марков от Великотърновския, и проф. Владимир Игнатовски, преводач на книгата. Българският превод е първият в света, чак след него се появяват преводи на главните световни езици - английски, френски, немски, испански.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
В епизод 612 "Трамвай по желание" прави своя дълбок поклон пред великия актьор Георги Парцалев, във връзка със 100-годишнината от неговото рождение...
Какво следва за кмета на Варна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна. Съдия Светла..
На 21 ноември християнският свят чества един от 12-те господски празници – Въведение Богородично . За светото предание, свързано с първите стъпки на св...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg