22 септември, Денят на обявяването на независимостта на Царство България от имперска Турция, е ден, който доскоро в българската официална празнична номенклатура не фигурираше и дори не беше въобще почитан. С годините обаче, след като се установи колко сложно е в настоящето създаване и консолидиране на независима държава (примерите с републиките на бивша Югославия, с Косово и с продължаващите кюрдски усилия в тази посока са достатъчно красноречиви), и българските политици, и българските учени-хуманитаристи, и българските граждани разбраха, че всъщност това не е изобщо някакъв си там формален ден, че е едно дипломатическо и общодържавно усилие, постигнато с много пот на международната сцена. Ето защо е прав покойният професор Пламен Цветков, който пледираше, че в действителност 22 септември е денят, който би трябвало да е национален празник на България, вместо 3 март. Така или иначе, независимостта е обявена и това е един от много успешните ходове на младата българска държава, сравним може би единствено с възторга на Съединението. Но ако 6 септември и последвалата война е време на общонароден подем, за 22 септември факторите, допринесли за безспорното постижение, са доста по-коварни и извъртяни, фактори дипломатически, не народнически. Та тъкмо върху тях ще спрем вниманието си в предаването „Премълчаната история” на 21 септември, ден преди Деня на независимостта.
Гост: историкът доц. Николай Поппетров.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
