Прекрасно е, когато за човек, живял през 17 век, знаем толкова много неща. Този човек се е родил във Франция, може би това е причината. Слава богу, там изблиците на интелектуална енергия не само се регистрират и закрилят, но и им се дава право да прескачат от век на век. Знаем не само точното място, точния дом в Париж, в който е бил роден Молиер, не само датата и мястото на всяка негова сценична премиера, не само всяка бурна криволица в богатия му 51- годишен живот, но и как е изглеждал през очите на колегите си:
На ръст той беше по-скоро висок, отколкото дребен, имаше благородна осанка, дългокрак. Вървеше тежко, изглеждаше много сериозен, с голям нос, голяма уста, дебели устни, тъмна кожа, черни и силни вежди, и различните движения, които им придаваше, правеха физиономията му изключително комична. По отношение на характера той беше нежен, любезен, щедър; обичаше словоизлиянията. Мари дьо Кроаси, актриса от трупата.
Жан Батист Поклен, избрал доста късно сценичния псевдоним Молиер, е създал 12-те най-устояли на времето и най-задълбочено - сатирични пълнометражни комедии на всички времена. Някои - в стих, някои - в проза. Като драматург той се нарежда в редицата на такива майстори като Аристофан, Плавт, Джордж Бърнард Шоу. Той е бил също така водещ френски актьор - комик, театрален режисьор и теоретик на драмата. В неговия театрален период, времето на ранния барок, когато е било царството и диктатът на формалните неокласически официално контролирани трагедии на Корней, Расин и последователи, Молиер потвърждава ефикасността на комедията като сериозна, гъвкава артистична форма, която освен изучителна като съдържание, благодарение на новата сценична техника, в по-голямата си част внесена от Италия, става изумителна и като сценични ефекти, които могат да се сменят с шеметна бързина. Италианската commedia dell'arteпреминава като мощен поток през неговите комедии, фарсове, пасторали и сценки, и получава завършен рафиниран от френската комедия вид.
И така…
В понеделник, 17 октомври: Дон Жуан, постановка от 1991 г. Участват: Велко Кънев, Марин Янев, Жоржета Чакърова, Пламен Дончев, Михаил Петров, Красимир Обретенов, Рачко Ябанджиев, Камелия Недкова, Мая Бабурска, Игор Марковски, Кирил Кавадарков. Режисьор: Маргарита Благиева
Вторник, 18 октомври: Благородникът, постановка от 1960 г., запис на спектакъла на Народния театър за младежта. Участват: Божидар Лечев, Гинка Станчева, Ана Георгиева, Михаил Парменов, Люба Алексиева, Теофан Хранов, Константин Хаджимилев, Свобода Молерова, Васил Андреев, Александър Палиев, Щилян Кунев, Любен Митрев, Николай Клисуров и др. Режисьор Веселина Ганева
Сряда, 19 октомври: Мизантроп, постановка от 1981 г.. Участват Марин Янев, Мариус Донкин, Велко Кънев, Цветана Платиканова, Анета Сотирова, Димитрина Савова, Георги Мамалев, Емил Джамджиев, Александър Тончев, Божидар Лечев, Цветелин Витанов. Режисьор: Маргарита Благиева
Четвъртък, 20 октомври: Хитрините на Скапен, 1987 г. Участват: Николай Бинев, Асен Кисимов, Иван Тачев, Стефан Младенов, Пламен Сирраков, Васил Бъчваров, Меглена Караламбова, Славелена Майноловска, Домна Ганева, Алексанър Тончев, Георги Къков. Режисьор: Кирил Каменов
Петък, 21 октомври: Жорж Данден или измаменият съпруг, 1983 г., запис на Михайловградския Драматичен театър. Участват: Антоанета Димитрова, Емил Митрополитски, Светла Чолакова, Стефан Антонов, Любомир Бояджиев, Надежда Казанова, Димитър Луканов, Димитър Ангелов. Режисьор: Йордан Статков
Приятно слушане на Молиер по радиото.
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..
На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..
През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..
"Интерсубективна реалност", която създават българските медии, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Живеем от..
На ул. "Шипка" 6 фотографката Теодора Нишков "Принц Датски" откри своята първа самостоятелна изложба със заглавие "100 запечатани във времето" (Строители..
Голямата загуба Загубих си джоба – Нали съм щастливец. А вътре богатства за цял милион: От чужд геврек дупка, Перчем от плешивец… И..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg