Покойният проф. Пламен Цветков, който неведнъж е гостувал в предаването „Премълчаната история”, определяше така голямата грашка на българските политици и на цар Борис III по време на Втората световна война: „За разлика от Финландия, която знаеше, че трябва да се поддържат добри отношения със Съединените щати, дори за сметка на отношенията със Съветска Русия, България подъдржаше добри отношения с Москва, но пък за сметка на това обяви война на САЩ и Великобритания”. Историческата грешка доведе до поглъщането на България в орбитата на СССР, който – въпреки обявения неутралитет в началото на септември, обяви война на страна на 8 септември 1944 г., след което на власт дойдоха представителите на Отечествения фронт начело с Комунистическата партия. 
Малцина обаче знаят, че в края на своето царуване цар Борис III е сондирал с американски представители възможността за излизане на България от Тристранния пакт – план, разработен от американския полковник Уилям Донован със знанието на държавния секретар Джон Фостър Дълес, благодарение на дипломатическите контакти на неговия брат Алън Дълес. Планът е предвиждал няколко по-малки страни, съюзници на Хитлер, да излязат от коалицията и да оформят един неутрален блок, който – ако трябва, дори да се противопостави на политиката на Берлин. Освен България, Донован предвиждал в тази група държави да се включат също Унгария и Румъния. След усилени дипломатически совалки, придвижили намерението до степен да се обсъжда във Вашингтон от военното командване, планът се осуетява със смъртта на българския цар. За всички тези скрити ходове разказва сборникът документи, публикуван на английски език: „Allied deliberations on Bulgaria World War II”, със съставителството на американския учен Alfred M. Beck и от българска страна Лъчезар Тошев. Едновременно с това ще разговаряме и за поредния том документи, издавани от Държавна агенция „Архиви” (ДАА), отнасящи за годините 1944-1947, свързани с несъстоялото се излизане на България от Оста.
Гости на предаването „Премълчаната история” бяха Лъчезар Тошев и д-р Михаил Груев, директор на Държавна агенция „Архиви“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
