Покойният проф. Пламен Цветков, който неведнъж е гостувал в предаването „Премълчаната история”, определяше така голямата грашка на българските политици и на цар Борис III по време на Втората световна война: „За разлика от Финландия, която знаеше, че трябва да се поддържат добри отношения със Съединените щати, дори за сметка на отношенията със Съветска Русия, България подъдржаше добри отношения с Москва, но пък за сметка на това обяви война на САЩ и Великобритания”. Историческата грешка доведе до поглъщането на България в орбитата на СССР, който – въпреки обявения неутралитет в началото на септември, обяви война на страна на 8 септември 1944 г., след което на власт дойдоха представителите на Отечествения фронт начело с Комунистическата партия.
Малцина обаче знаят, че в края на своето царуване цар Борис III е сондирал с американски представители възможността за излизане на България от Тристранния пакт – план, разработен от американския полковник Уилям Донован със знанието на държавния секретар Джон Фостър Дълес, благодарение на дипломатическите контакти на неговия брат Алън Дълес. Планът е предвиждал няколко по-малки страни, съюзници на Хитлер, да излязат от коалицията и да оформят един неутрален блок, който – ако трябва, дори да се противопостави на политиката на Берлин. Освен България, Донован предвиждал в тази група държави да се включат също Унгария и Румъния. След усилени дипломатически совалки, придвижили намерението до степен да се обсъжда във Вашингтон от военното командване, планът се осуетява със смъртта на българския цар. За всички тези скрити ходове разказва сборникът документи, публикуван на английски език: „Allied deliberations on Bulgaria World War II”, със съставителството на американския учен Alfred M. Beck и от българска страна Лъчезар Тошев. Едновременно с това ще разговаряме и за поредния том документи, издавани от Държавна агенция „Архиви” (ДАА), отнасящи за годините 1944-1947, свързани с несъстоялото се излизане на България от Оста.
Гости на предаването „Премълчаната история” бяха Лъчезар Тошев и д-р Михаил Груев, директор на Държавна агенция „Архиви“.
Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Какво следва за кмета на Варна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна. Съдия Светла..
Гергана Костадинова ще представи новия си албум "Мечтания" в неделя, 23 ноември от 20.00 ч. в Sofia Live Club. Вратите отварят в 19.00 часа...
На 9 ноември 2025 г. от този свят си отиде една от обичаните български оперни прими, покорила световните театрални сцени от Европа до Северна и Южна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg