Студената война и нейната българска жертва Иван-Асен Георгиев

Студената война е понятие, все още неизличено от паметта на мнозина, имали щастието (или по-скоро нещастието) да живеят във времето на нейното „най-горещо“ състояване. Термини като „вражеска пропаганда“, „идеологическа диверсия“, „родоотстъпник“, „предател на родината“, „идеологически враг“ за много хора са не мъгляви метафори от миналото, а – в една или друга степен – елементи от личностната им биография. За съжаление обаче късата човешка памет все по-настоятелно изпуска тези основополагащи понятия на някогашното социалистическо общество за сметка на една темпорална носталгия, на една историческа меланхолия, превръщаща онези години на противопоставяне на две системи в някакъв изгубен рай. Тъкмо тази е причината, която и налага, и предполага необходимостта това така удобно забравяно минало да не бъде отминавано с лека ръка, а колкото се може по-откровено, честно и разкрепостено да се говори за него. По този начин всъщност се говори в книгата „Делото „Двуличник“. Супершпионинът Иван-Асен Георгиев – американски агент или политическа жертва“, излязла из-под перото на Продан Проданов, бивш служител в агентурно-оперативния отдел на Пето управление на Държавна сигурност – УБО (Управление за безопасност и охрана). На базата на множество преровени и изровени документи, на личен опит и на отлично познаване на епохата и на действията на службите авторът изгражда една убедителна картина на „тихата война“ между двете системи, в която отделни съдби биват пречупени, смачкани, съкрушени. Тъкмо през тази призма се разглежда и делото срещу българския служител в Организацията на обединените нации Иван-Асен Георгиев, чието дело – превърнало се в показно в началото на 60-те години на миналия век, се оказва огледало, в което кристално се виждат практиките, методите и не особено добросъвестните средства, употребявани от тайните служби за осъществяване на намеренията и целите, които са си поставили, без много-много да се съобразяват с истината и правните норми. Тъкмо поради тази причина смятам, че разглеждането на този казус в „Премълчаната история“ ще извика не само обоснован интерес сред аудиторията, но и ще създаде предпоставки, за един по-глобален поглед върху онова време на жертвоприношение на отделната личност в името на светлото бъдеще. За тази цел за разговор по тази тема съм поканил господата Продан Проданов, автор на книгата за Иван-Асен Георгиев, Емил Янев – редактор на книгата, и Кин Стоянов – неин издател.