Пещерите са сред най-старите природни формирования на Земята, използвани още от първите хора като убежища, жилища, а по-късно и като светилища. По данни от книгата „Пещери и спелеология в България“, първите сведени за пещери в нашата страна датират още от 17-и век и се съдържат в безименното житие на Свети Иван Рилски. До 1878 година у нас и в чужбина са публикувани кратки съобщения за редица български пещери, но те не са придобити в резултат на нарочна проучвателска дейност. 1878 година може да се смята за начало на целенасочените спелеоложки изследвания в България. До 1900 година се публикуват още данни за пещерите в България, като най-впечатляващи са трудовете на Херман и Карел Шкорпил „Изкопаеми богатства, изнамерени в целокупна България“ и „Кражски явления в България“. По-късно започват първите археологически разкопки в пещерите, изследователските и научните експедиции. В България има около 6000 пещери – точният им брой не се знае, тъй като не всичките са изследвани. Едни от най-красивите от тях са и туристически обекти, отворени за посещения. Прекрасен подземен свят, изпъстрен с първични и вторични образувания, създавани милиони години. Природни богатства с разнообразни форми и цветове, убежища за прилепи и други видове, които обитават единствено пещерите или оцеляват благодарение на тях.
Първото радиопътешествие от цикъла „Пещерите на България” е в пещерите „Орлова чука“, „Приказна“ и „Луцифер“ в Североизточна България.
Участници: спелеолозите Александър Попов, Ангел Георгиев, Ивелин Иванов, Филип Маринов, Димитър Танев-Ричко, Латинка Стойчева и Георги Корчев.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
