Киното в България има история - да се надяваме, че има и настояще, а най-вече бъдеще, и тази история е любопитна с всички онези малки неща, които създават големия културен и социален разказ. Вероятно с наскоро отшумялата 100-годишнина от българското кино се появиха изследвания, които обръщат внимание тъкмо на тези първи стъпки в развитието на киното в България, а конкретно и в София. За столицата разказва книгата на д-р Петър Кърджилов „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896 - 1915)” - едно крупно изследване, което по детайлен начин описва първите години от развитието на киното в главния български град. Обърнато е внимание на първите пътуващи прожекционисти, на първите киносалони, кинооператори и механици и т.н., и т.н. - неща, които са непрестанно интересни, защото са взрени в българската културна история. Книгата на д-р Петър Кърджилов завършва с 1915 година - годината, смятана за началото на българското филмопроизводство с продукцията на Васил Гендов „Българан е галант” и е истински красиво съвпадение, че почти по същото време Българската национална филмотека издаде спомените на може би най-горещия ентусиаст на българското кино - първопроходеца Васил Гендов, както и мемоарите на съпругата му Жана Гендова. Две във всички случаи мащабни събития и в областта на киното, и в областта на книгите, и в областта въобще на българската култура, на които предаването „Премълчаната история” се чувства длъжно да отдели подобаващо внимание. Защото българската културна история - това е най-важната българска история. Че е така, ще стане ясно на 11 януари с първото за тази година издание на предаването. Гости ще бъдат д-р Петър Кърджилов и директорът на Националната филмотека Антония Ковачева.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
