За проблемите в българската правна система, така наречената „трета власт” се говори отдавна и с никак не красиви думи. Нещо повече, дори Европейската комисия – по принцип доста премерена и политически коректна в изявленията си, понякога си позволява доста по-остри и напрегнати изказвания по повод българските юридически проблеми. Някои ще си кажат, че това е всъщност болест на растежа, обаче излиза не съвсем така: българското право е криво отколе, неговите пътища все лъкатушят, все потъват в буренаци и треволяци, все се губят из усойни гъсталаци и пещери дълбоки. Е, ако оставим метафоричния език просто ще кажем: проблемите на българското право не са от вчера. И това, че не са вчера го показва една книга, появила се на българския книжен пазар преди близо две години – „Български истории. Картографии на правото в България около 1900 г.” с автор Яни Киров. Книгата разглежда въпроса за смяната на правораздавателната система в България, за трудното, тегаво и тромаво превръщане на обичайното право и на османските закони в модерно европейско право. Казвам превръщане, сякаш то се е осъществило, за жалост обаче – не е!; и изредените по-горе драми със буксуващата съдебна реформа у нас са красноречиво доказателство. Така че – вглеждайки се в юридическите перипетии на внедряването на европейски практики в новоосвободената България, бихме могли не просто да разкажем и покажем интересна история, бихме могли да покажем и докажем защо най-скърцащата българска промяна е точно юридическата промяна. За тази цел сме поканили автора на книгата „Български истории” Яни Киров, който пристига за участието си специално от Берлин, както и докторът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Стоян Ставру, зачинател на Професионалния правен сайт „Предизвикай правото!”
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
В Хамбург от 21 до 23 октомври се провежда Hydrogen Technology World Expo – най-голямото събитие в света, посветено на водорода. Учени, инженери, изследователи, политици и бизнес лидери се срещат в Хамбург, за да си сътрудничат и да ускорят водородната революция. Осем европейски журналисти, избрани чрез неотдавнашния конкурс на CLEW..
Седмицата минава под знака на 100-годишнината от рождението на художника Борис Димовски – майстор на карикатурата и илюстрацията с огромен принос за..
На "най-голямото поетично-музикално събитие за този сезон!" , както го определят организаторите му, ни канят на 23 октомври издателство "Скрибенс" и..
Йордан Радичков има рожден ден на 24 октомври, на същата дата за пореден път в град Берковица се връчва наградата на негово име за публикуван сборник с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg