Напусна ни писателят, сценарист и драматург Георги Данаилов.
Само преди година го поздравявахме за неговия юбилей – 80 години. Малцина сред читателите му знаеха, че Георги Данаилов е дипломиран химик, но всички бяха покорени от алхимията в неговите книги: „До Чикаго и назад – сто години по-късно. Пътепис”, „Зимникът на рая“, „Спомени за градския идиот“, „Мемоарите на едно жълто паве“, „Цената на безсмислието“, „Към никъде“, „За Жан Жак Русо и други глупости“, „Доколкото си спомням“, „Весела книга за българския народ“, „Убийството на Моцарт. Размисли за възпитанието“, „Къща отвъд света“, „Деца играят вън“.
Свикнали бяхме да четем от театралните афиши из много български градове заглавията на неговите пиеси: „Господин Балкански“, „Една калория нежност“, „Есента на един следовател“, „Солунските съзаклятници“, „Краят остава за вас“, „Съдията и жълтата роза“ и др. Георги Данаилов беше носител и на награди от международните кинофестивали в Кан, Москва, Техеран и Сан Себастиан за филмите, заснети по неговите сценарии: „Деца играят вън”, „Хирурзи“, „Лагерът“, „Почти любовна история”, „Забравете този случай”, „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“ и „А днес накъде?“.
Последният ни разговор с писателя Георги Данаилов беше на Националния празник 3 март в предаването „Артефир“. Свързахме се с него по телефона. Открихме го, разбира се, в любимото му място – село Ковачевица. Интервюто не беше за неговите книги, а за едно издание с кореспонденции от времето на руско-турската война, което Георги Данаилов беше приел почти като своя мисия. Писателят беше развълнуван, че книгата на руския юрист, публицист, военен кореспондент и либерал Евгений Утин „Писма от България през 1877“ най-после – след почти 140 години – е преведена на български език от журналиста Панайот Денев.
В киносалона сте, светлините са загасени, рекламите са минали и сте в очакване филмът да започне. Кое е първото, което привлича сетивата ви? Статистиката тук не говори, но една немалка част от хората навярно биха казали, че е звукът, той най-бързо достига до ума на човек. Какво се случва обаче с тези от нас, за които животът се измерва с непрестанна..
Познаваме актрисата Ева Данаилова като едно от лицата на Народния театър "Иван Вазов", но преди няколко месеца тя избра да не живее вече в София, а в Русе, и сега е част от трупата на Драматичния театър "Сава Огнянов". Преди броени дни тя създаде в крайдунавския град ателие по актьорство за всички професии. Ателието се нарича "Ти си главният..
24 май събра няколко български неделни училища от южните райони на Германия, за да може българската общност да усети значението на този ден – особено когато българският език е ежедневна борба в чужда култура. Училища от областите Бавария и Баден-Вюртемберг създадоха автентична българска атмосфера, с която изучаващите български език в Германия показаха..
Текстът към изложбата "Високи гласове", открита в "Топлоцентрала" и в Националния музей "Земята и хората" до 31 май, започва така: "Десетилетията на човешки прогрес, технологичен напредък, научни открития, изобилие и нарастващ комфорт на живот родиха сякаш и безгранично консуматорство, катастрофална експлоатация на ресурси, психологически..
"Разговорът" днес е за едно артистично семейство, чийто път в изкуството се движи едновременно през историята и съвремието, през митовете и личните търсения. В Севлиево, в Градската галерия "Асен и Илия Пейкови", е подредена изложбата "Митове и легенди" . Тя представя съвместното творчество на скулптора Спас Киричев и художничката-керамик..
От днес в галерия "Риволи" може да бъде видяна изложбата "Френското изкуство". Галерия "Риволи" представя изложбата "Френското изкуство", която събира в..
"Художници и букви" е изложба на преподаватели от катедра "Книга, илюстрация, печатна графика" на НХА, чието откриване ще се състои днес (29 май) в..
На 29 май "Кварто квартет" представят в Пловдив музикалния спектакъл "Гласове и струни", заедно с хор "Мистерията на българските гласове", с авторската..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg