В тази част от цикъла ще ви разкажа накратко за срещата ми с двама видни български египтолози – проф. Сергей Игнатов и доц. Теодор Леков от НБУ. От 2010 година българска археологическа експедиция от учени и студенти от НБУ разкопават гробницата на жреца Пи Ай в близост до Луксор. Жрецът е имал важна роля в рамесеума – заупокойният храм на Рамзес ІІ (1279-1213 пр. Хр.).
Сред целия поток от информация се открояват някои изводи: в края на V хил. пр. Хр. в Египет имаме първото изображение на корона, т.е. представата за царска идеология. През ІV хилядолетие вече има единна египетска държава, а от средата на същото хилядолетие и писменост, по-стара от тази в Шумер (възникнала на границата между ІV и ІІІ хил. пр. Хр.). Египетското познание, което откриваме в учението за царя-слънце, е начин за всеки лоялен поданик да постигне безсмъртие, защото фараонът е познавач на всички слънчеви Форми и във видимия и невидимия свят.
От разговора ни с проф. Игнатов научаваме повече за Ху-фу или фараона Хеопс и неговата най-прочута в света пирамида или „Меер“, така както египтяните са наричали пирамидите – букв. Стълба към „Небето“!
Доц. Леков разказва малко повече за своите изследвания върху две основополагащи книги за египетската цивилизация – „Текстове на пирамидите“ и „Ам-Дуат“. Това са текстове от гробниците на египетските фараони и велможи, които ни говорят за голямата трансформация. Египетският цар като представител, син и единосъщ с природата на Слънцето е „чел“ (разчитането на такъв вид йероглифна писменост е различно от съвременното четене с фонетични азбуки) и магически практикувал тези езотерични знания, за да може да се слее със Слънцето и да подпомогне пътя на всеки един египтянин в света на Дуат (Отвъдното).
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията, която наричаме и "мустакатия ноември", но и заглавието на един изключително показателен "мъжкарски" филм. Защото отговорността на по-силния пол винаги е била не само в полза на собственото здраве, но..
Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми с..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
