Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Колонизацията на света – цивилизация на империи“: Началото – от Иберийския полуостров към Южна Америка

| обновено на 05.08.19 в 17:36 БНР Новини
Терминът „реконкиста“ (reconquista, отвоюване) обозначава седемвековния период на отвоюване на Иберийския полуостров от християнските кралства. Смята се, че Реконкистата започва с успешната битка при Ковадонга през 722, когато кралят на Астурия Рамиро побеждава мюсюлманите.
Снимка: spainbg.com

В световната история никой континент не е притежавал колонии, колкото Европа. Само че заедно с това, което традиционно се възприема като цивилизационен процес, немислим по друг начин от вече случилият се, колонизирането на континентите повдига етични въпроси, свързани и с интерпретацията на историята, и със състоянието на света днес. Хегемонията на европейската култура върху „нецивилизованите“, „диви“ и „примитивни“ народи трябва да се подложи на критическа оценка спрямо ползите, но и вредите от това първично глобализиране. Онова, което днес разбираме като свързване на различни култури, преди е било част от кървави войни за надмощие, в което централните сили използват ресурса на това, което днес наричаме „развиващи се държави“ – световната периферия.

Безпрецедентният феномен на глобално взаимосвързване обаче не настъпва преди ХV век. 1492-а, годината на откриването на Америка е моментът, в който светът се разширява двойно. С останалото като исторически анекдот „сгрешено“ откритие на най-краткия мореплавателски път до Индия, Христофор Колумб поставя началото на  Великите географски открития, които освен с разширението на хоризонтите в науката, поставят началото и на териториалната експанзия на Европа. За няколко десетки години падат империите на ацтеките и инките, а испанската корона се сдобива с над 20 000 квадратни километра нова територия.

Как протичат първите години на колонизация? Как изглежда политически и социално първата „световна империя“? Как по-малката Португалия завзема огромната Бразилия? Картината описват проф. Людмила Илиева от Факултета по класически и нови филологии, проф. Веселин Бояджиев и доц. Николай Попов от Факултета по география в СУ „Св. Климент Охридски“.



 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Спомените на един гайджин от Япония

Проф. Сергей Герджиков за нравите и светогледа в Страната на изгряващото слънце. Проф. Сергей Герджиков има близо 150 забележителни трудове по философия, но в "Покана за пътуване" разговаряме с него като автор на две книги за Страната на изгряващото слънце – "Японски дневник" и "Японски загадки", резултат от двете му посещения там. Той..

публикувано на 29.09.23 в 08:10
Родопската теснолинейка

Вдъхновяваща, поетична и достъпна наука в Нощта на учените 2023

"Науката е поезията на реалността", казва Ричард Докинс, един от най-изявените учени на съвремието. В духа на това разбиране за научното познание протича и Европейската Нощ на учените - инициатива, чиято програма се обогатява и развива с всяка изминала година. На 29 септември Нощта настъпва с програма в 30 града - от Асеновград до Белоградчик,..

публикувано на 28.09.23 в 18:35

На лов за сън

Учените, философите и поетите векове наред са се питали за какво служи сънят? Винаги е имало личности, които са гледали на съня како на вид слабост, на изгубено, непродуктивно време. В последните години науката напредна доста и откри, че по време на сън мозъкът ни извършва забележителна по обем и интензивност работа, за да пречисти натрупаната през..

публикувано на 28.09.23 в 12:45
„Разбиване на въстаниците от юнкери и германци“ от Димитър Гюдженов

Бунтът на масите – Войнишкото въстание

105 години от Войнишкото въстание – първото, което поставя рязко изкарва наяве проблема за вътрешното разслоение и слага началото на социалните борби в Царство България. След пробива при Добро поле отчаяните от мизерия, глад, студ и безкрайни сражения български войници тръгват на поход към София, за да попитат управляващите защо за пореден път..

публикувано на 27.09.23 в 17:30

Родният замък на Батенберг – място за поклонение и за сватби

Замъкът Хайлигенберг се намира южно от Франкфурт на Майн и близо до Дармщат.   Но не само природните красоти и архитектурата са интересни за българите, посетили провинция Хесен и отскочили до Хайлигенберг. В имението там е роден първият български владетел след освобождението през 1878 година – княз Александър фон Батенберг. Д-р Зигрун Комати е..

публикувано на 27.09.23 в 08:35