В световната история никой континент не е притежавал колонии, колкото Европа. Само че заедно с това, което традиционно се възприема като цивилизационен процес, немислим по друг начин от вече случилият се, колонизирането на континентите повдига етични въпроси, свързани и с интерпретацията на историята, и със състоянието на света днес. Хегемонията на европейската култура върху „нецивилизованите“, „диви“ и „примитивни“ народи трябва да се подложи на критическа оценка спрямо ползите, но и вредите от това първично глобализиране. Онова, което днес разбираме като свързване на различни култури, преди е било част от кървави войни за надмощие, в което централните сили използват ресурса на това, което днес наричаме „развиващи се държави“ – световната периферия.
Безпрецедентният феномен на глобално взаимосвързване обаче не настъпва преди ХV век. 1492-а, годината на откриването на Америка е моментът, в който светът се разширява двойно. С останалото като исторически анекдот „сгрешено“ откритие на най-краткия мореплавателски път до Индия, Христофор Колумб поставя началото на Великите географски открития, които освен с разширението на хоризонтите в науката, поставят началото и на териториалната експанзия на Европа. За няколко десетки години падат империите на ацтеките и инките, а испанската корона се сдобива с над 20 000 квадратни километра нова територия.
Как протичат първите години на колонизация? Как изглежда политически и социално първата „световна империя“? Как по-малката Португалия завзема огромната Бразилия? Картината описват проф. Людмила Илиева от Факултета по класически и нови филологии, проф. Веселин Бояджиев и доц. Николай Попов от Факултета по география в СУ „Св. Климент Охридски“.
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
Д-р Питър Левин е известен американски клиничен психиатър, който посвещава живота си на лечението на стреса и травмата. Неговият терапевтичен метод извежда..
Навършват се 75 години от решението за учредяване на Златен фонд на звукозаписа при Главна дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията, днес –..
През 2020 година, по покана на проф. Христо Пимпирев в 28-ата българска експедиция до остров Ливингстън в Антарктида, се включват двама от най-изявените..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg