В световната история никой континент не е притежавал колонии, колкото Европа. Само че заедно с това, което традиционно се възприема като цивилизационен процес, немислим по друг начин от вече случилият се, колонизирането на континентите повдига етични въпроси, свързани и с интерпретацията на историята, и със състоянието на света днес. Хегемонията на европейската култура върху „нецивилизованите“, „диви“ и „примитивни“ народи трябва да се подложи на критическа оценка спрямо ползите, но и вредите от това първично глобализиране. Онова, което днес разбираме като свързване на различни култури, преди е било част от кървави войни за надмощие, в което централните сили използват ресурса на това, което днес наричаме „развиващи се държави“ – световната периферия.
Безпрецедентният феномен на глобално взаимосвързване обаче не настъпва преди ХV век. 1492-а, годината на откриването на Америка е моментът, в който светът се разширява двойно. С останалото като исторически анекдот „сгрешено“ откритие на най-краткия мореплавателски път до Индия, Христофор Колумб поставя началото на Великите географски открития, които освен с разширението на хоризонтите в науката, поставят началото и на териториалната експанзия на Европа. За няколко десетки години падат империите на ацтеките и инките, а испанската корона се сдобива с над 20 000 квадратни километра нова територия.
Как протичат първите години на колонизация? Как изглежда политически и социално първата „световна империя“? Как по-малката Португалия завзема огромната Бразилия? Картината описват проф. Людмила Илиева от Факултета по класически и нови филологии, проф. Веселин Бояджиев и доц. Николай Попов от Факултета по география в СУ „Св. Климент Охридски“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
