Петко Каравелов е сред водещите български политици от края на XIX век, един от строителите на съвременна България, по израза на Симеон Радев.
Българската историческа наука се е занимавала доста с личността му, но сякаш той продължава да стои в могъщата сянка на неговия първоначално съртник, а след това политически противник Стефан Стамболов. Дори го затваря в „Черната джамия”, а легендата гласи, че когато – бит и със синини, е попитан от чуждестранен журналист дали е измъчван, той с гордост отговаря, че българската демокрация не позволява такива злодейства.
Вярата му в демокрацията го води да нарече така и партията, създадена от него по-късно – Демократическа партия. Изобщо един достоен български държавник, за когото трябва да се говори. Рожденият му ден на 5 април дава всъщност такъв повод: предаването „Премълчаната история” на същата дата е посветено нему с желанието да се осветли неговата дейност не само като политик, но и като човек – отношенията със съпругата му Екатерина Каравелова, с неговите политически съратници и опоненти, с чужденците, пребиваващи по онова време в нашата страна.
На всичко това ще се спрем заедно с проф. Йорданка Гешева от Института по история на БАН и проф. Димитър Саздов от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Слушайте ни в сряда, 5 април, от 15.30 часа.
А ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.
Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
Световете на културния антрополог, художничка и писателка Достена Лаверн са магични и свързват богоизбраните с богове, митични създания и хора, които..
За излекуването на един човек, в чиято душа са победили силите на злото и са я обсебили бесовете, се разказва в днешното евангелско четиво. След като..
На улица "Мадона ди Кампильо" в аристократичния квартал в Рим, там, където някога се е помещавала Българската академия за изкуство и култура, днес ни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
