XV век бележи много на брой новости за европейската цивилизация. 1440 година е моментът на създаването на печатарската преса, за първи път започва масово ограмотяване. Константинопол е превзет от Османската империя, което слага край на Източната римска империя – Византия, носител на ценностите от стария свят. Завършва Стогодишната война с решителна победа за Франция. Слага се край на Реконкистата в Испания, чрез която маврите за изтласкани от Иберийския полуостров.
Слага се начало на Великите географски открития от испанци и португалци. Началото XVI век е и моментът, в който се раждат първите световни колониални империи.
Надпреварата за колонизацията на Америка (която е реално един континент преди изкуственото прокарване на Панамския канал) се води най-напред между Испания и Франция и отчасти Нидерландия. Великобритания се включва сравнително късно в завземането на територия в Северна Америка. Как от вторична сила на континента, Великобритания става хегемон? Във втора част на поредицата „Колонизацията на света – цивилизация на империи?“ на този въпрос отговарят историците проф. Костадин Грозев от Софийския университет и доц. Веселина Вачкова, преподавател в Националната гимназия за древни езици и култури.
Думата полимери, произлиза от гръцките думи – "много" и "част", т.е. полимерите са нещо, което съдържа много части. Самата структура е една дълга молекула. Германецът Хермант Щаузингер, който е лауреат на Нобелова награда, за първи път обяснява, че може би има вещества, които са с огромна молекула, която нарича макромолекула. Години наред..
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Френският институт в България започва честванията на 120-годишнината от рождението на писателя-нобелист Елиас Канети с едно мащабно събитие на 12, 13 и 14..
Студовете през февруари и през април се оказаха помитащи за вече напъпилите и разцъфтели трайни насаждения, но пострадаха и едногодишни култури...
След новия доклад на "Репортери без граници", защо "в България свободата на словото не е никаква ценност", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
