В българската културна история има периоди, когато са ставали неща, равни, а понякога дори превъзхождащи събития и случки не само в балканските, а и в европейските страни. Един такъв период е в началото на ХХ век, когато у нас се разгръща културно движение, можещо да ни изпълва и всъщност изпълващо ни само с гордост. Тогава творят фигури като Пенчо Славейков, Иван Вазов, Пейо Яворов, на критическата сцена се изявяват умове като д-р Кръстьо Кръстев, Симеон Радев, Андрей Протич, сред художниците личат имената на Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Антон Митов, Никола Петров, Александър Божинов, работят културтрегери, преводачи и интелектуалци като Александър Балабанов и Константин Величков, първите си стъпки на литературната пътека правят Елин Пелин, Антон Страшимиров...
Изобщо епоха в българската култура, на която можем само да се радваме и възхищаваме. Та тъкмо през тази епоха на сцената се появява и един призван издател, публицист, популяризатор и просветител – Павел Генадиев.
Призван, защото след списанието „Библиотека”, което се превръща в прозорец към културния свят за мнозина тогавашни млади българи, той начева издаването и на списание „Художник” – едно от най-пълнокръвните, богатите и изпипани и в полиграфическо, и в съдържателно отношение списания от онова време. В него публикуват тъкмо водещите фигури на българската литература тогава, рисуват най-изтъкнатите български художници, биват представени имена от световната културна съкровищница, издават се албуми и специални приложения, сред които е и класическата стихосбирка на Яворов „Безсъници”. Изобщо списанието е културно-издателски факт, за него обаче се знае твърде малко и затова е толкова отрадна появата на подготвената от проф. Милена Георгиева мемоаристика на Павел Генадиев, изготвена от него за Българската академия на науките: „Кратки характеристики и спомени за художниците-сътрудници в списанието ми” и „Спомени и факти за създаването и разпространението на литературно-художественото списание „Художник” 1905-1909. Безценен труд, изпълнен с изключителна вещина, научна добросъвестност и отлично познаване на епохата и личностите, съставляващи я.
Предаването „Премълчаната история”, призвано да пази и културната памет на България, не остава безучастно и на 26 април 2017 г. посвещава своя брой на толкова важното културно събитие. С помощта на проф. Милена Георгиева и на д-р Пламен Петров представяме пред нашите слушатели значението и смисъла на списанието за българския живот в началото на ХХ век. Пред нас изпъкват личности, всеотдайни и предани на културата и словото, щедри и въздаващи.
Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Какво следва за кмета на Варна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна. Съдия Светла..
Гергана Костадинова ще представи новия си албум "Мечтания" в неделя, 23 ноември от 20.00 ч. в Sofia Live Club. Вратите отварят в 19.00 часа...
На 9 ноември 2025 г. от този свят си отиде една от обичаните български оперни прими, покорила световните театрални сцени от Европа до Северна и Южна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg