Темата за Държавна сигурност в днешното българско общество е отворена рана, която така и си зее без да бъде достатъчно компетентно и интензивно лекувана. А лечението за тази рана не може да бъде нищо друго освен публичност, публичност и пак публичност. Затова появата на поредният сборник с факсимилета на архивни материали с тема 
„Държавна сигурност и българското музикално изкуство”, както и останалите томове от поредицата, издавани от Комисията по досиетата, освен че радва, ни задължава да му обърнем достойно внимание. Още повече, че той открива пред нас сложните и понякога съвсем не хармонични взаимоотношения между офицерите и другите кадрови служители на Държавна сигурност и редовите български музиканти – проблем от съществено значение, тъй като разгръща опитите за намеса на Партията-държава в свободните творчески изяви на личността.
Обществените медии трябва да са много фино настроени към всякакви подобни факти, изобличаващи действията на репресивните органи на някогашната Народна република, защото това е единственият начин да се погледне в дълбочина към близкото минало и да се превърне то в отворена и прочетена страница, не в смачкан топ хартия, заметен под килима. Предаването „Премълчаната история” като социално отговорна част от Програма „Христо Ботев”, образователно-културната програма на Българското национално радио, си дава сметка за това, ето защо прави всячески усилия да раздвижи застоялостта на проблема, да хвърли, така да се каже, камък в блатото. Затова посветихме предаването на казуса „Държавна сигурност и българската култура”, надявайки се то да намери онези деликатни тъкани, които хем ги свързват, хем ги разделят.
Гости в предаването са Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата, и Жерминал Чивиков – журналист, публицист, изследовател на дейността на репресивните органи, сам пострадал от техните действия.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
