Добре е да помним миналото. Уж е аксиома, но непрекъснато се нуждае от доказване като теоремите. Някак все забравяме историята. Вероятно е ласкателно за егото ни да изглеждаме като родоначалници на световния ред в собствените си очи. Но е пагубно за нас самите и за целия световен ред. И така, защо излъчваме „Глаголът „обичам“ в минало и бъдеще време" през 2017 година? Именно за да помним историята. Документалната пиеса на Йордан Стефанов е създадена през 1990 г. и разказва за началната учителка Лейла Реджепова – Лина Хаджиева, жена с две имена, с два говорими езика, с две съдби и с една душа. След възродителния процес през 1985 г., тя заминала за Турция и се опитала да заживее там. Не я посрещнали добре и се върнала обратно в България. Вратите на училището, в което преподавала, се оказали затворени за нея заради въпросната „екскурзия“, както наричали тогава опитите на претърпелите безумната и нарочно предизвикана двойнственост да намерят идентичност и родина. Глупаво е да правиш от едно цяло отделни части. Глупаво е да забравяш толкова лесно, че нито едно разделение не е довело човеците до доброта и смисъл. Глупаво е да разбиваш и съсипваш човешки животи заради конюнктурности и политики. Глупаво, но факт. И все се повтаря в различни вариации и в драстично дисхармонични мелодии.
Ето защо ви предлагаме отново да чуете „Глаголът „обичам“ в минало и бъдеще време“. Първо - заради самия глагол. „Обичам“ е единствено съществената дума в целия свят. И второ: защото въпреки горчилката от преживелиците си Лейла Реджепова – Лина Хаджиева вярва, че е по-добре да вървим заедно като всички умни пътечки и да направим един широк път. Тази мъдрост е валидна както за конкретните исторически събития, за които разказва документалната радиопиеса, така и за всичко, за всеки, завинаги.
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Трима знакови автори – проф. Божидар Бончев, проф. Греди Асса и Атанас Парушев-Шока излагат свои творби в обща изложба в столичната галерия "Ракурси"...
Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg