В темелите българската културна история през 20-те години на миналия век вграждат много от интелектуалния си потенциал не малко число руски бежанци, намерили пристан в нашата страна след метежа през 1917 г. Особено силно това се отнася за театъра. Достатъчно е да споменем имената само на Николай Масалитинов и Владимир Немирович-Данченко, за да си дадем сметка колко много дължи българското сценично изкуство на руските белоемигранти. Сред тях е и непознатата фигура на Пьотър 
Ярцев - един от най-преданите театрални критици, който със завидно постоянство и безгранична любов проследява развитието на театралните процеси в Руската империя. Особено голямо е значението му за открояване феномена на театъра на Константин Станиславски - Пьотър Ярцев е първият, според неговия изследовател и преводач проф. Владимир Игнатовски, успял да прозре и определи новаторството на театралния класик. Издателство „Изток-Запад” пусна на бял свят изключително ценния том на Пьотър Ярцев „Книга за театър”, където проличават неговия тънък нюх и остро око за театралните събития. Това е книга, която критикът събира цял живот, състои се от изрезки от вестници и списания, в които е публикувал своите рецензии, както и от ръкописи. Пьотър Ярцев емигрира в България, ръка за помощ му протяга известният критик, главен редактор на сп. „Златорог” Владимир Василев, но - сякаш е Антей, откъснат от животворната енергия на руската театрална сцена, Ярцев не смогва да се адаптира към местните условия и постепенно угасва от носталгия по Русия и в материална мизерия. Въпреки това обаче не бива да се забравя приноса му за разгръщането на едно по-скрупульозно, по-обосновано критическо взиране в българския театър, по-пространните и дълбоки анализи, осъществени от него. Тъкмо на личността и делото на Пьотър Ярцев е посветено предаването, а заедно с това във фокуса попадат и други руски театрални дейци, вградили сърце и душа в развитието на българския театър. За Пьотър Ярцев говори неговият преводач и проучвател проф. Владимир Игнатовски, а изобщо за значението на руската белоемиграция за културния, в частност театралния живот на тогавашно Царство България - проф. Виолета Дечева от Нов български университет.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
