Пьотър Ярцев и ролята на руската белоемиграция за развитието на българския театър

В темелите българската културна история през 20-те години на миналия век вграждат много от интелектуалния си потенциал не малко число руски бежанци, намерили пристан в нашата страна след метежа през 1917 г. Особено силно това се отнася за театъра. Достатъчно е да споменем имената само на Николай Масалитинов и Владимир Немирович-Данченко, за да си дадем сметка колко много дължи българското сценично изкуство на руските белоемигранти. Сред тях е и непознатата фигура на Пьотър Ярцев - един от най-преданите театрални критици, който със завидно постоянство и безгранична любов проследява развитието на театралните процеси в Руската империя. Особено голямо е значението му за открояване феномена на театъра на Константин Станиславски - Пьотър Ярцев е първият, според неговия изследовател и преводач проф. Владимир Игнатовски, успял да прозре и определи новаторството на театралния класик. Издателство „Изток-Запад” пусна на бял свят изключително ценния том на Пьотър Ярцев „Книга за театър”, където проличават неговия тънък нюх и остро око за театралните събития. Това е книга, която критикът събира цял живот, състои се от изрезки от вестници и списания, в които е публикувал своите рецензии, както и от ръкописи. Пьотър Ярцев емигрира в България, ръка за помощ му протяга известният критик, главен редактор на сп. „Златорог” Владимир Василев, но - сякаш е Антей, откъснат от животворната енергия на руската театрална сцена, Ярцев не смогва да се адаптира към местните условия и постепенно угасва от носталгия по Русия и в материална мизерия. Въпреки това обаче не бива да се забравя приноса му за разгръщането на едно по-скрупульозно, по-обосновано критическо взиране в българския театър, по-пространните и дълбоки анализи, осъществени от него. Тъкмо на личността и делото на Пьотър Ярцев е посветено предаването, а заедно с това във фокуса попадат и други руски театрални дейци, вградили сърце и душа в развитието на българския театър. За Пьотър Ярцев говори неговият преводач и проучвател проф. Владимир Игнатовски, а изобщо за значението на руската белоемиграция за културния, в частност театралния живот на тогавашно Царство България - проф. Виолета Дечева от Нов български университет.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук