В тези дни, когато историческата справедливост беше възстановена и в Албания беше признато съществуването на българско етническо малцинство (предаването „Премълчаната история”, трябва да подчертаем, на два пъти имаше тема българските селища по източната албанска граница, а гост беше доц. Веселка Тончева от БАН, благодарение на чиито усилия обичаите на българите по онези земи бяха подробно изучени, описани, документирани текстово, аудиално и визуално), въпросът с останалите иззети от България земи става все по-актуален и значим. Особено много в Западна (Беломорска) Тракия, където следите от някогашните процъфтяващи български поселения са почти заличени. В този смисъл книгата на Димитър Шалапатов, член на ръководството на Тракийските дружества в България и председател на организацията в Хасково, е изключително ценно свидетелство и реконструкция на българското присъствие в Западна Тракия. Скрупульозно, добросъвестно и педантично авторът изброява стотици български селища, посочва водещите фигури в тях - учители, свещеници, замогнали се от труда си стопани, участници в революционните движения и жертви на жестоките погроми; това е книга-памет, възстановяваща и възвръщаща историческата правда. Един вид мемориал за благоденстващи българи, които вследствие историческите превратности се превръщат в бежанци, загубили не само дом и имот, а много често и най-близките си. Затова предаването „Премълчаната история” се обръща към онези географски ширини и исторически реалии, за да ги възстанови и разговори, за да се разбере, че от изгубената тамошна България все пак са се запазили свидетелства, които е редно и необходимо да съхраним и - ако може - предадем на потомството. Тази е причината в предаването да гостува Димитър Шалапатов, който подробно ще разкаже за онази тамошна България.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
