В тези дни, когато историческата справедливост беше възстановена и в Албания беше признато съществуването на българско етническо малцинство (предаването „Премълчаната история”, трябва да подчертаем, на два пъти имаше тема българските селища по източната албанска граница, а гост беше доц. Веселка Тончева от БАН, благодарение на чиито усилия обичаите на българите по онези земи бяха подробно изучени, описани, документирани текстово, аудиално и визуално), въпросът с останалите иззети от България земи става все по-актуален и значим. Особено много в Западна (Беломорска) Тракия, където следите от някогашните процъфтяващи български поселения са почти заличени. В този смисъл книгата на Димитър Шалапатов, член на ръководството на Тракийските дружества в България и председател на организацията в Хасково, е изключително ценно свидетелство и реконструкция на българското присъствие в Западна Тракия. Скрупульозно, добросъвестно и педантично авторът изброява стотици български селища, посочва водещите фигури в тях - учители, свещеници, замогнали се от труда си стопани, участници в революционните движения и жертви на жестоките погроми; това е книга-памет, възстановяваща и възвръщаща историческата правда. Един вид мемориал за благоденстващи българи, които вследствие историческите превратности се превръщат в бежанци, загубили не само дом и имот, а много често и най-близките си. Затова предаването „Премълчаната история” се обръща към онези географски ширини и исторически реалии, за да ги възстанови и разговори, за да се разбере, че от изгубената тамошна България все пак са се запазили свидетелства, които е редно и необходимо да съхраним и - ако може - предадем на потомството. Тази е причината в предаването да гостува Димитър Шалапатов, който подробно ще разкаже за онази тамошна България.
Събитието се проведе за четвърти път с домакинството на Биологическия факултет на Софийския университет. То увенчава целогодишната работа на ученически научни клубове в цялата страна. Фондация Сай Хай е основана от Ели Стойкова и Ренета Богданова с цел и мисия да насърчава и подпомага заниманията с наука и изследователския подход в обучението на..
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..
Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..
Една странна тематична амалгама "замесихме" в поредното издание "За здравето". Гостуваха ни двама експерти: доц. Владислав Младенов, уролог, и анестезиологът проф. Атанас Темелков. Темите, върху които акцентирахме, бяха: често срещаните урологични аномалии в детската възраст, характерните и най-чести диагнози, както и свързаните с тях оплаквания при..
Балет "Арабеск" ще открие петото издание на Софийския фестивал на музикалния театър с новия си спектакъл "BarrocoLife/Съвършенното несъвършенство"...
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката,..
В с. Лилково, община Родопи, започва фестивалът на българската легенда "Самодивско сборище". Събитието е насочено към опазване на нематериалното културно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
