Митологични образи: Едип в Колон

Трагичната съдба на нещастния тивански цар е богато интерпретирана през вековете – всеки автор – със страстите на епохата си.  Едип на Руджеро Леонкавало изживява бурни емоции, по-скоро оставен сам на себе си, отколкото, както е в античната драма, пред погледа и с участието на цялото  общество. Джордже Енеску пресъздава цялата едипова хронология – от раждането до избавлението на слепия Едип в Колон.
Колон – в градината на Евменидите – Едип, изгонен, беден, сляп, съпроводен единствено от дъщеря си, Антигона, най-сетне намира покой. Там е орисан да намери пътя за желаното царство на Хадес. В Колон, независимо от нежеланието на тълпата да го приеме, е покровителстван от могъщия Тезей.
Росини, верен на оптимистичната си природа, избира за своя Едип тази, по-светла част от творението на Софокъл – избавлението.
В „Тиранина Едип“ се преплитат мотиви и от продължението на трагедията – за Антигона, всеотдайната дъщеря на Едип, която го съпровожда в нещастието.

Понеделник, 13 ноември, от 17.30 часа