Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Света Чечилия

Света Чечилия от Гуидо Рени

В навечерието на 22 ноември отдаваме почит на Св. Чечилия, покровителката на музиката. Според легендата, тази мъченица за вярата (живяла в Рим по времето на император Марк Аврелий), съхранила обета си за чистота и след женитбата с езичника Валериан. Дори обърнала към християнството своя мъж и брат му Тивуртий. Коя е причината да бъде обявена през 1585 г. от папа Сикст V за патрон на църковната музика? Не само мъченическата й смърт и нетленното й тяло (открити в римските катакомби през 882 г., мощите й са пренесени в храма на Трастевере, който днес носи нейното име), но и един важен епизод от житието й, който указва силата на духовните песни: „Докато водели Чечилия към венчилото под звуците на музикални инструменти – Cantantibus Organis, тя горещо призовавала Бог и го молела да съхрани душата и тялото й неопетнени”. На латински език фразата cantantibus organis по принцип означава свирене на всички музикални инструменти. Джовани Пиерлуиджи да Палестрина основава в Рим през 16 век Братство на Св. Чечилия – общество за развитието на духовната музика, преобразувано по-късно в Академия „Санта Чечилия”, която съществува и до днес. Мнозина са композиторите, създали творби за празника на светицата – като Хенри Пърсел, Георг Фридрих Хендел, Алесандро Скарлати, Марк Антоан Шарпентие, през 19 и 20 век – Шарл Гуно, Бенджамин Бритън… В линията барок ще звучи една от четирите оди, написани от Хенри Пърсел – „Hail! Bright Cecilia” (1692), замислена като тържествен химн на музиката и на всички музикални инструменти.

Сред пиесите с индекс „рок“, избрани от нас, е песента на Пол Саймън „Сесилия“. Името не е избрано случайно. Знайно е, Саймън е почитал музикалната покровителка, вероятно и за това тя е споменавана в негови песенни текстове неведнъж. В срещата ни звучи и „Американска песен“. Поетът с китара създава American Tune върху един от хоралите, които чуваме в Matthaus Passion на Йохан Себастиян Бах. Знаем също и, че Бах прави разнообразни хармонизации върху същата тема, която е дошла на света стотина години по-рано. Това е стар лутерански, протестантски химн, създаден от Ханс Лео Хаслер, композитор от късния Ренесанс. Сякаш Йохан Себастиан е бил длъжен да продължи живота на творбата, като я пресъздава като хорал и така я прави на практика, вечна. 250 години след Бах, Пол Саймън без каквато и да е претенция за вечност написва думи, които отразяват духа на времето, пишейки свой текст върху основната мелодия на същия хорал и така го преобразява в песен, една от най-хубавите в неговия репертоар, в репертоара на дуета му с Арт Гарфанкъл и изобщо в творчеството на Пол Саймън.

вторник, 21 ноември, 23 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54