Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Български художници в Италия в края на XIX - началото на ХХ век

БНР Новини
Снимка: @becd.bg

Две западноевропейски страни са във фокуса на българското художествено образование в края на XIX - началото на ХХ век и те са не Франция и Великобритания, както би могло да се очаква, а Италия и Германия. Особено два града заемат ключово място в това естетическо обучение – в Италия Торино, центърът на Пиемонт, в Германия – Мюнхен, столицата на Бавария. Това определено ни изправя пред въпроса дали по някакъв начин тези три исторически факта: Франция и Великобритания като не чак дотам предпочитани дестинации, Италия като желана и Германия дори като още по-желана не оформят в българското изобразително изкуство определени развития, които и се разминават, и се успоредяват с европейските и световни процеси. Отговор на този въпрос търсим с д-р Анжела Данева, преподавател в Нов български университет, и д-р Владимир Димитров от същия университет. Дойде реч също за един прочут български художник, чийто 200-годишен юбилей повдигна спорове сред изкуствоведските среди – Димитър Добрович от Сливен, учил в Гърция и Италия и почти целия си творчески път прекарал в Рим. Наскоро в НБУ беше издаден сборник с изказвания от конференцията, посветена на художника. Целта на това издание на предаването „Премълчаната история“ е да се покаже как българските художници и се учат, но и творчески претворяват наученото от своите учители, превръщайки се на свой ред самите в учители и образци. Нещо, което непрестанно трябва да напомняме, а не да се задоволяваме с мисълта, че българското изкуство било вторично. Нищо подобно, историческото му развитие показва други неща: едно истинско съзидателно развитие, мощно и гениално.





Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Национално музикално училище

История на образованието по изкуствата: Национално музикално училище "Любомир Пипков"

Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...

публикувано на 21.11.25 в 14:01
Покана за събитието

Четири научни звена на БАН отварят врати за посетители

Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..

публикувано на 21.11.25 в 09:45
Килими от експозицията

НЕМ – пазител на българската идентичност: 4 епизод – Колекции и фондове

Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..

публикувано на 20.11.25 в 14:35

Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..

публикувано на 19.11.25 в 09:05

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35