Името на Мирослав Данев стои изписано върху стотици музикални записи във Фонотеката на БНР, но за всички, с които работеше и се срещаше ежедневно, той беше само Миро. И сега, когато се опитвам чрез неговите най-близки колеги и приятели-музиканти да изведа същественото от образа, който той остави, те отново говорят за Миро. Човек, за да бъде назоваван кратко и ясно от всички наоколо, означава, че има специална власт, роля и в случая тя не беше нито административна, нито се дължеше на външен артистизъм. Той реално присъстваше по своя категоричен начин в пространството на Първо студио и около него, беше ангажиран с него не с трудовия си договор, а с душата и сърцето си на музикант. Правеше всеки път възможното за него усилие да получи най-добрия резултат, най-доброто от изпълнителите, които записва. Създаваше благодатна връзка с творбата и композитора, присъстващ или не на записа, съвременник или отдавна живял, защото познаваше езика на стила, езика на музиката. Самият той „се изразяваше“ чрез него в композициите, които написа, без ни най-малко да натрапва присъствието си с графомански страсти, да „изработва“ композиторския си образ.
Изработването вървеше по линия на самото създаване на всяка една негова творба, задълбочено, грижливо и майсторски в най-добрите му опуси – сред тях са Via dolorosa, Сонатата за флейта и пиано, Струнния му квартет. Съзнанието му беше ангажирано с големите фундаментални образи, отпечатани в човешката история, в нейните противоречия, в моралното извисяване и падение, в загадката Бог и Вселена.
Опирайки се на традицията, в която вярваше, старателно усвояваше музикалния й език, за да го използва с цялата му мощ, ако му е необходимо. Но ако човек се заслуша внимателно ще открие във всяка негова творба един „оазис“ на душевна чистота, на благородна, ненатрапчива красота, на фина чувствителност и смирена, понякога мечтателна изящност. В „тези тактове“ ще можем винаги да го „срещнем“ отново, защото ни е трудно още да си представим, че това няма да стане във фоайето пред Първо студио.
вторник, 5 декември, от 19.20 часа
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg