Името на Мирослав Данев стои изписано върху стотици музикални записи във Фонотеката на БНР, но за всички, с които работеше и се срещаше ежедневно, той беше само Миро. И сега, когато се опитвам чрез неговите най-близки колеги и приятели-музиканти да изведа същественото от образа, който той остави, те отново говорят за Миро. Човек, за да бъде назоваван кратко и ясно от всички наоколо, означава, че има специална власт, роля и в случая тя не беше нито административна, нито се дължеше на външен артистизъм. Той реално присъстваше по своя категоричен начин в пространството на Първо студио и около него, беше ангажиран с него не с трудовия си договор, а с душата и сърцето си на музикант. Правеше всеки път възможното за него усилие да получи най-добрия резултат, най-доброто от изпълнителите, които записва. Създаваше благодатна връзка с творбата и композитора, присъстващ или не на записа, съвременник или отдавна живял, защото познаваше езика на стила, езика на музиката. Самият той „се изразяваше“ чрез него в композициите, които написа, без ни най-малко да натрапва присъствието си с графомански страсти, да „изработва“ композиторския си образ.
Изработването вървеше по линия на самото създаване на всяка една негова творба, задълбочено, грижливо и майсторски в най-добрите му опуси – сред тях са Via dolorosa, Сонатата за флейта и пиано, Струнния му квартет. Съзнанието му беше ангажирано с големите фундаментални образи, отпечатани в човешката история, в нейните противоречия, в моралното извисяване и падение, в загадката Бог и Вселена.
Опирайки се на традицията, в която вярваше, старателно усвояваше музикалния й език, за да го използва с цялата му мощ, ако му е необходимо. Но ако човек се заслуша внимателно ще открие във всяка негова творба един „оазис“ на душевна чистота, на благородна, ненатрапчива красота, на фина чувствителност и смирена, понякога мечтателна изящност. В „тези тактове“ ще можем винаги да го „срещнем“ отново, защото ни е трудно още да си представим, че това няма да стане във фоайето пред Първо студио.
вторник, 5 декември, от 19.20 часа
Вокали в съзвучие с акустични китари и цигулка, авторски песни – любими на хора от различни поколения. Стил в интерпретация на жанра изпята поезия (singer-songwriter). Това е "Точка БГ" през 2025-та, когато групата навършва 14 години. Рождения си ден ще отпразнуват с концерт в Sofia Live Club от 20.00 часа на 9 март, но преди това гостуват в..
На 9 март “Точка БГ” ще отбележат 14 години от създаването си. За това време групата доби завидна популярност. Музикантите имат 5 издадени албума, концертират почти всеки месец в София, а за рождения си ден си пожелават да гостуват по-често с творчеството си в повече български градове. Вокалите на “Точка БГ” са в съзвучие с акустични китари и..
Два предстоящи клубни концерта в София и Пловдив носят името “Водите на март” – любима песен от Антонио Карлос Жобим. Написана през 1972 година, тя е смятана за най-добрата бразилска песен на всички времена. А песента на Жобим с превода на Зорница Христова на български език стана особено популярна в изпълнение на Мирослава Кацарова. Интересно е, че..
Гордост, свобода и благодарност – това символизира 3 март за Теодосий Спасов. "Каквато и да е политиката, както и да се върти, все пак ние сме успели да прекратим нашите взаимоотношения с турската империя и да се обособим като самостоятелна държава", каза в деня на националния празник виртуозният музикант. Като един от посланиците на..
Снощи, по време на откриването на изложбата "Изкуството да си непослушна" в Националната галерия "Квадрат 500", се случи инцидент, който предизвика..
Световноизвестният артистичен колектив " Герила Гърлс" (Guerrilla Girls) гостува за първи път в България на 6 март от 18.00 ч. в Националната галерия –..
Напусна ни нашият колега Данаил Константинов, когото приятелите наричахме чичо Дани. Той работи в "Хумор и сатира" от 1969 до 2010 – 41 години, след..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg