В Ладак по стъпките на Исус и Рьорих, къща плава в Жребчево и нещотърсачи на брюкселския битак

В „Покана за пътуване” ви предизвиквам да тръгнем заедно на път, към едно място, където химикалката се смята за белег на цивилизация, няма град, разположен на височина под 3000 метра и хората живеят както преди векове, почитат боговете си и са щастливи с малкото, което имат. Мистичното място, където всички ходят с глави в облаците се нарича Ладак. Името идва от Ла, което означава превал и Дак – страна. Наричат тази част от индийския щат Джаму и Кашмир „Малкият Тибет”. В миналото тук е минавала Пътят на коприната, а будистки поклонници да основали манастирите по своя път от Индия към Тибет. До 1974 година достъпът в Ладак за туристи е забранен, но днес местното правителство активно поощрява посещенията.  Николай Рьорих, който е живял по тези места нарича Ладак „Кръстопът на Буда и Христос” – Тук някога е стъпвал кракът на Христос, тук е проповядвал Буда, тук се извисяват развалини, обвити в героично минало и стоят манастири, пазители на ценни реликви, пише художникът.
Валентина Димитрова, автор на книгата „Филипините, седем урока на сърцето”, признава, че с мъка се е разделила с магичните зъбери и техните гостоприемни и честни обитатели. Най-напред я попитах как се чувства човек на повече от 3000 метра височина, а тя отговори „Като у дома”.
Ако сте виждали картини на Николай Рьорих от онези места сигурно сте си мислили, че художникът страда от прекалено разюздано въображение – луннни пезйжи с потресаващи форми, обагрени в жълто, виолетово, сиво, лимоново, люляково… Оказва се, че човекът е рисувал от натура и всяка снимка е толкова нереална, че прилича на филмов декор. Но природата, която прави ландшафтът така неповторим е мащеха за хората, които я обитават.
От тях, обаче, можем да се научим на смирение и толерантност.
След разказа на Валентина Димитрова за Ладак се връщаме в България. Представете си как вместо да клечите и да зъзнете пред дупка в леда с въдица в ръка, пускате плувката от средата на добре отоплената си стая. Неее, това не е фантазия на прекалил с хиперболата рибар, а реална възможност на язовир Жребчево.
Максим Василев е създал първата в България плаваща къща, с помощта на чиито мотор всеки ден можете да имате различна гледка от терасата.
В някои части на Молдова има толкова много люде с нашенски корен, че спокойно можем да лишим от последната й част рубриката на Светослав Марков и Теодор Борисов „50 места от българската история отвъд България”.  Столицата на Молдова, Кишинев, е разположена на 7 хълма на брега на река Бик, приток на Днестър. Градът е основан през 1466 година, но е нееднократно опожаряван и разрушаван и най-старите му съхранени сгради и църкви са от 17 и 18 век. Но не сред тях ще ни разходят Светослав и Теодор. Те разказват за българските светини в Кишинев – най-високата стела на Ботев в света, паметник на опълченците и други.
Ако има нюх за приключения, дори сред обраслия с европейски институции Брюксел човек може да се гмурне в авантюра. Стига да знае къде да я търси.  За мен тръпката се нарича брюкселски брокант или приказка за нещотърсачи.
Когато за първи път попаднете на класически брюкселски брокант, възкликвате „Ей, на белгийците и битаците им са европейски!”.  Защото на тези места се продават всякакви вехтории редом до истински антики, но са така организирани, че от далеч „миришат” на история. Нормално! Като се има предвид, че практичните белгийци още през ХІ век всяка неделя излизали на площада да заменят ненужните им вещи срещу  нещо необходимо. Сега брокантите са приключение за духа. Единственото място, където богаташът, клошарят и безимотният емигрант си говорят като равни.
Неделя сутрин дилемата на белгиеца не е „На църква или на брокант?”. Той просто отива и на двете. Истинският „брокантиер” е на площада още преди 7 сутринта. Защото продавачите още от 5 часа са започнали да редят стоката си. И ако искаш да докопаш истинска ценност, трябва да си бърз и зорък.
На „Марше де пюс”, обаче до уникални мебели има нанизи кашони след разчистването на някое мазе с надпис „Всичко по 1 евро”. Може да попаднеш на невероятно съкровище, но може и цял ден  безрезултатно да се ровиш в отпадъци. На брокантите никой не разчита на късмет, освен ако не е дилетант. Изискват се познания да различиш уникатът под пластове многовековна мръсотия. 

Тайните как да пазаруваш изгодно на белгийски брокант и още много истории за нещотърсачи – в звуковия файл от „Покана за пътуване”, както и на страницата на предаването във Фейсбук.