Едва четири на сто от българите заявяват, че вярват на вестниците безрезервно (10 на сто е средното доверие в ЕС). Близо половината българи (41 на сто) заявяват, че напълно не вярват на този източник на информация, а 43 на сто имат известно доверие (63 на сто в ЕС). На новините онлайн се доверяват напълно само 2% от българите и 5 на сто от останалите в ЕС. У нас 39 на сто изобщо не вярват на новините в интернет. На новините по българските телевизии изцяло вярват 13 на сто от зрителите, известно доверие имат 70 на сто, а недоверие изразяват 27 на сто. Всеки десети българин вярва напълно на информацията съобщена по радиото. На новини от видеоплатформи вярват 27 на сто от българите, а недоверие изразяват 42 на сто. Всеки ден 40 на сто от българите попадат на подвеждаща новина. Едва 14 на сто вярват, че могат да различат фалшива новина. Проучването показва също, че в България (94 на сто) и в останалата част на ЕС (89 на сто) първостепенният информационен източник са телевизиите. Другите източници на информация за българите са радиото (65 на сто), онлайн мрежите (59 на сто) и печатните издания (51 на сто).
Темата е изключително медийна и ще бъде задълбочено обсъждана в предаването „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ в събота, но и на мен ми се иска да каже няколко думи предварително за това, че българинът е така недоверчив.
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки". Оставането на Борислав Сарафов на поста му "Висшият съдебен съвет (ВСС) реши да направи едно обсъждане и да стигнат до едно становище, не решение, а..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите атаки и далеч не само. Как и защо в близко бъдеще само AI модели ще могат да се изправят срещу Deep Fakes. Коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Борис Грозданов , ръководител на..
Въпросите, свързани с промяна на името и фамилното име, имат важно значение за лицето, което ги носи. В редица случаи се налага да бъдат променени по лични и други причини. Материята, относно имената на гражданите, се урежда в Закона за гражданската регистрация. Промяната винаги става само по съдебен път, промяната е по реда на Гражданския процесуален..
Споделеното родителство – защитен ли е най-добрият интерес на детето? Защо е важно за детето да има съвместно упражняване на родителските права, равностойно и равнозначно участие на двамата родители в живота му? Народното събрание прие на първо четене 3 законопроекта за промени в Семейния кодекс, свързани със споделеното родителство, внесени от ИТН,..
На 10 юли десетокласникът Кристиян Вълев – момче с детска церебрална парализа, изкачи връх Мусала с помощта на специализирана количка. Тази негова мечта сбъднаха доброволците от фондация "Ела и ти". Събитието с наслов "С Криско на Мусала" е част от тяхната кауза за по-достъпни природни гледки и кътчета, с което за пореден път напомнят, че планината е..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg