Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Документи и архиви в/от дигиталната ера или какво ще остане от нас за потомците

БНР Новини
Архивохранилище на Държавна агенция „Архиви“
Снимка: БГНЕС

Въпросът, какво ще остане от нас за потомците във време, когато пишем имейли, публикуваме във фейсбук и в електронни издания и изобщо не пишем писма на хартия или на друг, нека го наречем по-материален носител, е вълнуващ и належащ. Защото – ако помислим трезво, с всичките тези наши виртуални деятелности обричаме на загиване една наука, изключително ценна и важна, каквато е архивистиката. Но какви архиви в дигиталната ера, когато пощите са ни защитени, профилите ни затворени, интернетното ни присъствие кодирано?! Или поне малко от малко кодирано: в известна степен, ако специално не се грижим (има такива хора, които запазват всяка чернова на свой текст в специални компютърни папки – за поколенията) да съхраняваме онова, което пишем, рисуваме, музицираме и т.н., то безвъзвратно ще се разсее из виртуалното пространство. Това е парадокс: от една страна, благодарение тъкмо на многобройните дигитални устройства, ние сме постоянно във взора на камери, обективи, монитори и други подобни – едни „следени човеци“ сме, ако перифразирам прочутата книга на Веселин Бранев; от друга, фактът, че не оставяме почти никакви следи на хартия, лента, винил или други носители ни фатализира в едно живеене без следа, без диря, без отпечатък – едни човеци без памет сме, да препратим към книгата на Музил. Тези въпроси, смятам, са изключително интересни и от историческа гледна точка, тъй като много от днешните случки вероятно ще останат без възможност да се осъществи онова проследяване, крепящо се на множество чернови, бележници, писма, паметни бележки и т.н.… Васил Левски е писал своето знаменито тефтерче („Agenda“), а нашите тефтерчета? Статусите ни във фейсбук ли? Или нещо друго, по-трайно? За всички тези неща говорим в предаването „Премълчаната история“ с доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“, и проф. Алберт Бенбасат от Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Национално музикално училище

История на образованието по изкуствата: Национално музикално училище "Любомир Пипков"

Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...

публикувано на 21.11.25 в 14:01
Покана за събитието

Четири научни звена на БАН отварят врати за посетители

Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..

публикувано на 21.11.25 в 09:45
Килими от експозицията

НЕМ – пазител на българската идентичност: 4 епизод – Колекции и фондове

Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..

публикувано на 20.11.25 в 14:35

Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..

публикувано на 19.11.25 в 09:05

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35