Семейството на Лиляна Галевска е пример за наследствено предаване на музикалната традиция. И това не е случайност. Нейната майка Ика Стоянова (1922-2014) е една от първите народни певици, запяла „на живо” по Радио София през далечната 1936 година. Родена и израснала в столичния град, Лиляна Галевска разучава майчините песни от ранна възраст. „Когато мама пееше, моите игри секваха. Сядах до нея, слушах и попивах всичко. Тя пътуваше с групата „Наша песен” и често ме оставяше в родното й село Врабча, Трънско”, спомня си певицата. Врабча е погранично селище в Западните български покрайнини, днес разделено между България и Сърбия (по силата на Ньойския договор) с характерен певчески диалект, който Лили Галевска усвоява още в ученическите години. За детството на село разказва: „През летните ваканции мама ме водеше на седенките и на полето. Гледах как две жетварки пеят от единия край, а други две отпяват. Толкова ми беше интересно и за това трънската песен е дълбоко свързана с мен, закърмена съм с нея“.
Тази атмосфера по-късно определя нейния изпълнителски стил като певица и оформя репертоара й от трънски песни – хумористични, любовни, седенкарски, жетварски. Първото голямо признание за таланта си Лиляна Галевска получава на 16 години като лауреат на Републикански фестивал. За начало на своята професионална дейност определя датата 5 март 1968 г., когато постъпва в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев”: „Това беше моята мечта, защото и аз исках да бъда една перла от този гердан от певици. Господ чу думите ми и след конкурс бях приета в състава на Държавния ансамбъл. Незабравим спомен остава момента, когато ме посрещнаха всички певици заедно с Филип Кутев, хореографката Маргарита Дикова и художничката Нева Тузсузова“. В продължение на 20 години Лиляна Галевска е солистка на Държавния ансамбъл „Филип Кутев”. Концертира с групите на Иван Шибилев и Цвятко Благоев, записва с оркестрите на Диди Кушлева, Стоян Гигов, Тодор Пращаков и народния оркестър на БНР. Песните в радиото са обработени от Коста Колев, Боян Нанков, Михаил Йорданов и др., а някои от записите се издават на грамофонни плочи. „Моят творчески път е много богат. Работила съм не само с народни изпълнители, а също така с оперни и оперетни артисти. Голяма част от песните ми се пеят в цяла България като „Дреме ми се, лега ми се”, „Попадия оро води”, „Скарале ми се, степали” и др. Те отразяват живота и бита на трънчанина”, разказва Лили Галевска. Вече 27 години пее в известния квартет „Славей”. Съставът основават с Надка и Светла Караджови и Стояна Лалова – дългогодишни певици в ансамбъл „Филип Кутев”. Специално за квартета композиторът Коста Колев обработва песни от нейния репертоар, които постигат голям успех на прегледа „Нова българска музика” през 90-те години и днес се изпълняват от различни вокални формации. Лиляна Галевска допълва: „Няма да се роди такъв композитор като Коста Колев, който влагаше сърце и душа в музиката. Той обработи „Нено ле” на Караджова и моите песни „Попой ми, Янке ле” и „Дреме ми се”. С тях до ден днешен печелим аплодисментите на публиката”.
През 2018 година певицата отбелязва три годишнини – 70 житейски, пет десетилетия на професионалната сцена и 45 години семеен живот. Радва се на две дъщери и пет внука. „Щастлива съм от това, което притежавам. Имам много спомени не само от българските, но и от световните сцени, защото с трънските песни на майка ми обиколих четири континента. Моята малка дъщеря Веселина носи артистичността на баба си и от мен, а голямата Екатерина действително се прояви като певица и концертира с джаз формации”, с гордост споделя Лиляна Галевска.
Вече четири поколения в нейното семейство носят песенното богатство на Трънския край. 12-годишният внук Веселин също запява песните на баба си и показва артистични способности. Така старата трънска песен продължава да живее и да се пее.
Разговора с Лиляна Галевска в „Семейно радио” и нейни песни от фонда на БНР можете да чуете в звуковия файл.
В петък (11 април) от 19 ч. в зала "България" е концертът "Размисли преди Великден" на Симфоничния оркестър на БНР. Константин Илиевски , главният диригент на Радиосимфониците, представя в "Артефир" програмата на празничния концерт, в която са закодирани дълбоки послания, свързани с предстоящия празник. "Програмата е типична за..
Коулман Мелет (27 май 1974 – 12 февруари 2009) е американски джаз китарист и вокалист, който загива трагично в самолетна катастрофа на 12 февруари 2009 година. Във фаталния ден е пътувал за турне, където трябвало да свири с Филхармоничния оркестър на Бъфало, Ню Йорк, като член от групата на тромпетиста Чък Манджионе. Приближавайки се до Бъфало,..
В 24-тото издание на своя Великденски музикален фестивал Държавната опера във Варна поднася 16 събития в различни жанрове – опера, оперета, балет, концерт и мюзикъл и спектакли за деца. Началото беше поставено през март с представления на оперите "Бохеми“ и "Макбет“, детския мюзикъл "Мечо Пух“ и първия от концертите "Лицата на НМА "Проф. Панчо..
През далечната 1981 година едно име нахлу с гръм и трясък в рокаджийските класации на цяла Европа и предизвика удивени възгласи. Проглуши дори британските фенове и славещата се със своя шовинизъм критика на Албиона не успя да затвори очите си пред факта, че Германия е родила група от класата на "Деф Лепърд", "Айрън Мейдън", "Саксън" и..
От началото на своето създаване фестивалът "Артис" носи послание за духовност, творчество, креативност и вдъхновение. Този мотив е силно застъпен и в това издание, което поставя своето начало на 12 април от 19.00 часа в зала № 9 на Национален дворец на културата с концерт на Ирина Георгиева, Георги Андреев, Милена Андреева озаглавен "Фолклор и..
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
Темата за литературата в учебната програма на децата ни тлее и периодично припламва в публичното пространство, подета от различни говорители, водени от..
Изложбата "Атон в рисунки и фотографии" на известния художник Андрей Янев и проф. Мирослав Дачев , която бе представена, под патронажа на президента..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg