Какво е Деултум Дебелт? – Античен и средновековен град, чиято територия е обявена за археологически резерват на 28 юли 1988 г. Може да срещнете името и като Деултум Девелт. Най-старото запазено име на селището е Довелт, датира от преди две хиляди и четиристотин години и означава на езика на древните траки „място между две блата”. Странен избор на място за обитаване от днешна гледна точка. Теренът е разположен между реки, недалеч от морето, както са били изискванията за удобство и практичност в древността. Речните приливи по време на дъжд или топенето на пролетните снегове често са предизвиквали наводнения и заблатяване. Но когато водата се оттегли, оставя плодородна земя. Да си припомним известните разливи на Нил, това не е по-различно.
В средата на І хил. пр. Хр. тук се е формирал мощен икономически и обществен център. В района са били развити селското стопанство, риболовът, металургията, занаятите и търговията. Няколко важни търговски пътя са минавали по бреговете на лимана и вливащите се в него реки. Деултум Дебелт е на броени километри от Бургас. Преди шестстотин години районът на с. Дебелт е бил пристанище в най-западната част на Бургаския залив, достигащ до 18 км. в сушата, от съвременния залив.
Археологическият резерват е отличен със знака „Европейско културно наследство“, заради многообразието от история и култура. Посещават ли го чужденци? – Да, при това много! В рамките на шегата, но си е факт, буквално още от древността! Идват Римски императори, техните семейства… Само че по онова време те не са чужди, а местни хора, нали Деултум е част от голямата Римска империя. Нещо повече, като важно селище на граница, има митница! Наблизо минава 160 километров, толкова здраво издигнат отбранителен вал Еркесия, че дори в наши дни съоръжението се вижда от Космоса!
Чужденците, които сега идват, са туристи! Привлича ги удивителната история на Националния археологически резерват. Доколко ние го познаваме?
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...
Тайнствени и могъщи, символ на мъдрост и вечен живот, но и на изкушение и съблазън – змиите от векове присъстват в човешкото въображение. Те са и тема на днешния ни разговор, както и на събитието на Рацио тази вечер – "Хладнокръвен" . А тъй като през зимата змиите спят, това е идеалният момент спокойно да си поговорим за тях и изобщо за..
Проблемът с недостига на квалифицирани кадри в почти всички сектори на икономиката все повече се изостря. Едно от решенията му е ранното професионално ориентиране на младите хора. Стъпка в правилната посока е създаването на възможности за среща на работодателите с бъдещите си служители. Наскоро Сдружение SOS Детски селища България организира в базата си..
Мъглата вече не е просто сутрешен пейзаж – тя се превръща в нов климатичен феномен, който буквално поглъща цели градове. От Лондон до Белград, от Милано до София – зимните мъгли в Европа стават по-гъсти, по-дълготрайни и по-опасни. Комбинацията от замърсяване и температурна инверсия превръща въздуха в капан, а градовете – в сиви призрачни зони без..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
