Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За чумната политика като научност

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Чумата в Странджа завъртя голямото колело на държавната машина и оттам очаквано изпаднаха няколко дребни шайби. За спокойствие на по-големите,  радост на протестиращите и медийна храна на зрителите. Част от мотивите на уволненията са и неразбории в селскостопанската ни политика, засега на ниво министерство. Нещо, което се знае и дискутира много преди странджанските събития.
След 2004 година, когато с южните ни съседи станахме братя по оръжие, граничната ограда, по-известна като кльона, беше оставена на милостта на времето. Тогава един от резовско ми рече, че тя е правена за хора, но пази от животни. Но оттогава управляващите решиха, че ще строят мостове, а не огради. Сега пак строим огради, но това е друга работа.
Министър рече, че речите на опозицията по митингите разколебали действията на изпълнителната власт. Т.е. дали има чума зависи от кресливостта на драпащите за поредна власт политспециалисти, а не от обективни лабораторни изследвания. Новост някак си в световната научна еволюция.
Чумата по дребните преживни животни е непозната за Евросъюза и доста сериозна в съседна Турция. Ние реално сме фронтова страна. Според остатъчните ветеринарни служби, в района са изпратени хора с голям опит. Да, но не и по тези болести. Които, както казахме, са нови за нас. Според Световната организация за здравеопазване по животните, заболяване убива 90% от заразените. Спасението е във ваксините. Те са еднократни струват по 25 цента. В Европа не съществуват, защото не е имало проблем. В Турция – да.
От министерските изявления  като че ли става ясно, че у нас и управляващите не вярват на специалистите, а на политиците. На кого тогава да вярват хората?





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18