Нова, умна придобивка радва многобройните туристи, които се качват на Витоша. В местността Три кладенци, на 1940 метра надморска височина, малко над Конярника, на стратегическо място по маршрута между хижа Кумата и Черни връх, ги посреща новият заслон, наречен 2050. Защо точно 2050? – Ако погледнем назад, за последните 50 години в масовия туризъм отсъства подобна практика. От друга страна, дай Боже, в годините до 2050-та такива обекти да се множат, особено като се има предвид технологичната идея, с която се реализира проектът: да пази околната среда и да се вписва хармонично в нея.
Участниците в конкурса трябва да се справят със задължителни условия, сред които възможност за зареждане на малки електронни устройства, достъп до интернет, съхранение на електроенергия, достъп до материали за първа медицинска помощ, достъп до важна туристическа информация, наличие на сигнализация при мъгла. С решението на тези параметри обектът вече е в графата „заслон на бъдещето“. Има още: тъй като в защитената зона на Витоша не може да се строи, върху основите на съществуващ преди години заслон, разрушил се през 50-те години на миналия век е монтирано новото съоръжение с размери 4 на 4.5 м. В него могат да се подслонят до 16 туристи.
Да припомним, че още по време на 8-ото издание на Софийския фестивал на науката, заслонът е сглобен тренировъчно и представен пред любознателните посетители, които горещо одобряват технологичните решения. Оборудването е вградено в стените, акумулаторни батерии осигуряват енергия за затопляне на помещението. Заслонът е създаден от четири модула и отделна конструкция за основите.
Победителят е избран чрез конкурс, с председател на журито проф. Христо Пимпирев. Българските полярници много харесват идеята, която е подходяща и за Антарктида. На туристите също е дадена възможност да участват в избора на окончателния победител и те гласуват горе, в планината, където най-добре човек може да оцени кое е полезно и удобно, когато трябва да разчита на сигурно убежище и връзка с околния свят.
Заслонът е осъществен със съдействието на Природен парк „Витоша“, ентусиазма и труда на доброволци, начело с архитект Андрея Момерин.
Всичко започва по време на една разходка в планината, спомня си архитект Момерин. Замисля се колко е важно под Черни връх да има заслон в помощ на туристите при неблагоприятно време. И докато обикновено всеки иска да му е лесно, ето с каква молба екипът на арх. Андрея Момерин се обръща към институциите:
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...
Книгата "Войната за Петрич 1925 г." беше представена по време на тържествата по повод 100-годишнината от Петричкия инцидент или кратката гръцко-българска..
В "Аларма" гостува журналистката от "Свободна Европа" и поетеса Катерина Василева – лауреат на ХLI Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"..
На 11 ноември, Дзверин ден, пред публика беше представен сборникът с десет фентъзи разказа от български автори "Дзверове". Негов съставител е Тодор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg