До 1989 г. българската литература беше доминирана от т.нар. „априлско поколение“, обсебило властовите механизми в културното поле. И независимо 
че имаше опити това поколение – ако не да бъде изместено от престола, то поне да бъде плахо оспорено било от „тихата лирика“ през 70-те, било от „площадната поезия“ през 80-те, то до края на господството на социалистическия реализъм запази легитимните си и приоритетни позиции. А това значи парафиране какво да се публикува и какво не, кой автор да бъде критикуван, а кой – апологетизиран, кои и какви книги да бъдат награждавани… Тъй че, макар да ни се вижда странно, поколенията и цензурата през социалистическата епоха са преплетени, а по какъв начин – това разбираме от две новоизлезли книги: „Поколение и поезия 1956-1989“ на доц. Пламен Дойнов от Нов български университет и „Цензурата върху българската литература и книга“ – сборник с материали от научна конференция, организирана от Департамент „Нова българистика“, проведена в НБУ на 9 юни 2017 г. Книгите се занимават с периодизация и външен натиск, но безспорно те ни помагат да разберем и нещо, което все още ни учудва в днешно време – наличието на вътрешна цензура не само у журналисти, но и у творци на словото. Тъкмо тези въпроси предаването „Премълчаната история“ разгръща пред слушателите си в броя от 3 октомври с гост доц. Пламен Дойнов.
Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Какво следва за кмета на Варна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна. Съдия Светла..
Гергана Костадинова ще представи новия си албум "Мечтания" в неделя, 23 ноември от 20.00 ч. в Sofia Live Club. Вратите отварят в 19.00 часа...
На 9 ноември 2025 г. от този свят си отиде една от обичаните български оперни прими, покорила световните театрални сцени от Европа до Северна и Южна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
