До 1989 г. българската литература беше доминирана от т.нар. „априлско поколение“, обсебило властовите механизми в културното поле. И независимо 
че имаше опити това поколение – ако не да бъде изместено от престола, то поне да бъде плахо оспорено било от „тихата лирика“ през 70-те, било от „площадната поезия“ през 80-те, то до края на господството на социалистическия реализъм запази легитимните си и приоритетни позиции. А това значи парафиране какво да се публикува и какво не, кой автор да бъде критикуван, а кой – апологетизиран, кои и какви книги да бъдат награждавани… Тъй че, макар да ни се вижда странно, поколенията и цензурата през социалистическата епоха са преплетени, а по какъв начин – това разбираме от две новоизлезли книги: „Поколение и поезия 1956-1989“ на доц. Пламен Дойнов от Нов български университет и „Цензурата върху българската литература и книга“ – сборник с материали от научна конференция, организирана от Департамент „Нова българистика“, проведена в НБУ на 9 юни 2017 г. Книгите се занимават с периодизация и външен натиск, но безспорно те ни помагат да разберем и нещо, което все още ни учудва в днешно време – наличието на вътрешна цензура не само у журналисти, но и у творци на словото. Тъкмо тези въпроси предаването „Премълчаната история“ разгръща пред слушателите си в броя от 3 октомври с гост доц. Пламен Дойнов.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
