3
Какво ли биха казали нашите предци, ако можеха да разгледат днес документалната изложба в Унгарския културен институт, озаглавена „Готови за приключение – Автомобилно рали Будапеща-Константинопол, 1912“? Впрочем, през същата 1912 г. в България е приет Първият правилник за движение в столицата и първите ограничения на автомобилната скорост: в населените места - до 15 км /ч , а извън тях – до 50 км/ч. Що се отнася до автобуси и товарни машини, в населените места те са можели да се движат с цели 6 км/ч , а извън градовете и селата допустимата им скорост е 15 км /ч.
Представете си в такава ситуация как изглежда една бясна надпревара по пътищата на тогавашна Европа по време на автомобилно рали с маршрут Будапеща – Константинопол! И за колко ли време се навъртат тези километри!? Модата си е мода, тя винаги диктува нови тенденции: в автомобилния живот на обществото триумфално започва провеждането на дълги ралита. Сред най-известните в началото на 20 век е автопробегът Париж – Пекин от 1907 година. През 1909 г. модата на дългите ралита стига и до Унгария. Нима могат да останат равнодушни към такова предизвикателство представителите на Унгарския автомобилен клуб?! – Те решават да организират подобни надпревари. Преди Първата световна война се правят множество едромащабни обиколки, като Обиколката Татра - Адрия. Тя пресича целия Балкански регион, достига до Константинопол и се провежда между 29 юни и 6 юли 1912 година. Междувременно автомобилният клуб се сдобива с названието „Кралски”. Маршрутът при тогавашните пътни обстоятелства е преодолявал непроходими пътища, същинско приключение през долини и чукари.
Тук за почитателите на високи скорости и история трябва да отворим една голяма скоба с любопитни факти. Първият документиран рекорд за скорост на автомобил, 63,14 km/h, е отбелязан през 1898 година от французина граф Гастон дьо Шаслу-Лоба, при това - обърнете внимание на важната подробност – рекордът е отбелязан с електромобил. През същата година австрийският производител Gräf & Stift конструира първия автомобил с предно задвижване, за което получава патент през 1900 г. През 1899 г. белгиецът Камий Женатзи с електромобила La Jamais Contente („Винаги недоволна“) за пръв път преминава скоростта от 100 km/h.

Светът сякаш е полудял по новото устройство. През 1934 г. директорът на френска автомобилна марка дава указание за разработка на достъпно и практично возило в духа на новата епоха: „Разработете автомобил, в който да има място за двама селяни с ботуши и един центнер картофи или малко буренце вино, да постига при скорост 60 km/h разход само три литра бензин на 100 km. Освен това трябва да преодолява самостоятелно и най–лошите пътни отсечки и да е толкова прост за обслужване, че и най–необучената шофьорка да може да се справи с проблема. Трябва да е с меки пружини, така че една пълна с яйца кошница да издържи без повреди едно пътуване през каменист път в полето. И накрая новият автомобил трябва да бъде много по-евтин . Външният вид? – директорът е категоричен- Няма значение как изглежда автомобилът. “Що се отнася до шофьорката, е добре да помним, че първото по-дълго пътуване с автомобил е извършено от Берта Бенц (съпруга на изобретателя Карл Бенц) в началото на август 1888 г. – от Манхайм до Пфорцхайм и обратно, много преди той да продаде първия си модел. Т.е. първият автомобилен изпитател е жена. Вече добре подготвени с познания по темата „дълги и по-къси пътувания с автомобил“, сме готови за откриването на изложбата в София, на 4 декември 2018 г. от 18.00 часа в Унгарския културен институт на ул. Аксаков 16. Изложбата се провежда под патронажа на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията г-н Росен Желязков и с подкрепата на Унгарския музей на техниката и транспорта. Може да бъде разгледана до 6 януари 2019 година.
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...
Книгата "Войната за Петрич 1925 г." беше представена по време на тържествата по повод 100-годишнината от Петричкия инцидент или кратката гръцко-българска..
В "Аларма" гостува журналистката от "Свободна Европа" и поетеса Катерина Василева – лауреат на ХLI Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"..
На 11 ноември, Дзверин ден, пред публика беше представен сборникът с десет фентъзи разказа от български автори "Дзверове". Негов съставител е Тодор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg