В седмицата (17 - 21 декември), в която най-силно очакваме коледните празници, започва и тази серия на рубриката „Запазена марка“, която ще звучи всяка делнична нощ от 2 часа през нощта. Общото в петте подбрани произведения този път ще са вярата и надмогването. Но не църковната вяра, дори и не и религиозната вяра в нейния каноничен облик, а вярата, че светът, в който ни се налага да живеем, далеч не е самото това, което виждаме, и за да постигнем себе си в него, трябва да се надмогнем.
И отново тук не става дума за мистика. В някои от произведенията, които предстои да чуете, наистина има фантастични мотиви, особено силно личи това в „Портретът на Дориан Грей“ (произведението ще звучи в петъчната нощ) на висналия над всяко време Оскар Уайлд, но и в „Аугустус“ (него ще чуете на 19-и, сряда) на съзерцателния Херман Хесе. Това прави вярата в другото, в над реалното, централен сюжетен механизъм, но темата на произведенията си остава човешкото, сегашното, реалното. Обединяващата нишка тук, както и в останалите три радиопиеси – „Елада, Пиньо и времето“ (която ще чуете на 17.12), „Балада за Георг Хених“ (за нея е отреден 18.12, вторник) и „Фабиан“ (на 20.12, четвъртък) остава убеждението, че единствено чрез съзидателна сила човекът може да надмогне страданието, тоест да надмогне себе се си.
Под съзидателна сила нямам предвид единствено изкуството, макар то по един или друг начин да е ключово и за петте произведения, а онова почти необяснимо състояние, в което човек е готов да даде повече на света, отколкото иска да вземе. Безспорно най-ярък пример за това откриваме в драматизацията по разтърсващото произведение на Виктор Пасков, неговата най-майсторска балада, в която създаването на една цигулка, на един бюфет или на вътрешния свят на едно дете са механизмите за преодоляване на старостта, бедността и бездушието и в последна сметка на човешкото.
Може на пръв поглед връзката между конкретните произведения да не е чак толкова видима, заради силно политическия нюанс на „Балада за Георг Хених“, откровено романтическата, дори декадентска страна на Оскар Уайлд и тихата човечност на Хесе, но ако оголим произведенията до толкова, че да стигнем до техния художествен нерв, ще видим едно негово лице, в което емпатията, способността за чистосърдечно общуване между хората се превръща в единствения механизъм за достигането до божественото.
Човешкото безспорно е и основа тема на „Фабиан“. Произведението е по едноименния роман, написан от Ерих Кестнер – писател, когото винаги първо свързваме с произведението му за деца – „Антон и Точица“, „Хвърчащата класна стая“, „Двойната Лотхен“ и др. В това произведение за възрастни обаче ще видим Кестнер в другата му светлина, която (както по ирония на съдбата често се случва) заема по-голямата част от неговото творчество. Тук Кестнер в лицето на своя „Фабиан“ е бездействен светски, политически, ироничен и разобличаващ, но дори и бездействието си успява да запази моралната си позиция и да надмогне онова, което не приема, като го напусне.
Мисля си, че петте произведения – „Елада, Пиньо и времето“, „Балада за Георг Хених“, „Аугустус“, „Фабиан“ и „Портретът на Дориан Грей“, които ще чуете в нощите от тази седмица, ще разкрият пред вас още много връзки помежду си. Както и че те до едно показват това, което директно се казва в радиопиесата, която предстой да чуете в понеделник: „Господ е събрал под едно небе шарен свят – добри, лоши, честни, подлеци – всякакви и всички напират да живеят под едно име – човеци, демек.“
Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
"Terra Култура" пренася своите слушатели в света на наивизма с цвят, аромат и вкус от детството. За опита да върнем изгубеното чудо обратно в живота..
Шумен е домакин на едно от най-значимите културни събития в България – Международния фестивал "Друмеви театрални празници". Неговото 34-то издание включва..
След новия доклад на "Репортери без граници", защо "в България свободата на словото не е никаква ценност", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg