Странният соцреализъм на Иван Пейчев

„Всяка есенна вечер“ – тази пиеса на Иван Пейчев (1916-1976) звучи в рубриката „Радиотеатър след полунощ“ на 20 януари от 0.30 часа. Една пиеса, която на първо слушане би могла да се припознае като еталонна за направлението „социалистически реализъм“ – има антифашисти, които са добри, има агенти, които са лоши, има колебаещи се, които накрая избират пътя на борбата. Но това е само на пръв поглед: във „Всяка есенна вечер“ срещаме реплика, казана тъкмо за един комунист: „Предпочитам да плюя на по-чисто място“. Всъщност зад камуфлажа на правоверието Иван Пейчев оформя драматургичен текст, в който любовта е по-важна от идеите, а честността е запазена не само за функционерите, но и за обикновените хора.
Наричан „Принцът на поетите“, този шуменец се е славел с предизвикателното си поведение, излизащо извън рамките на считаното за прилично по онова време. Пък и за всяко време: лепнал на едно от дръвчетата пред парламента собственоръчно написана бележка (наскоро след 9.IX.1944): „Продава се Народното събрание. Справка Иван Пейчев, механа „София“. Публично нарича Димитър Полянов „Бездарник“, а за Никола Вапцаров си спомня: „Дойде едно момче от провинцията, запознахме се и му изпихме часовника“. Прочути са неговите реплики: „Я ми донеси една водка в името на българо-съветската дружба“ или „Ако не бях поет, щях да стана разбойник“. Наричан от близките си Капитана, той е душата на бохемските компании и в Шумен, и в София, но това не му пречи да проявява огромния си талант. Негов е текстът на песента от филма „Адаптация“, изпълнена от Васил Найденов, музика Митко Щерев. Въобще една от фигурите на българската култура от втората половина на ХХ в., благодарение на която можем да кажем, че е имало истинска култура, а не само блюдолизци на властта.

И така, „Всяка есенна вечер“, 20 януари 0.30 часа, „Радиотеатър след полунощ“.