Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Исторически и културологични корени на Брекзит

БНР Новини
Отляво надясно: Румен Генов, Александър Шурбанов, Митко Новков (изправен) и Любомир Кръстев
Снимка: Василена Мирчева

Една от най-актуалните думи в момента в света е Брекзит – обозначава изявеното от жителите на Обединеното Кралство желание да напуснат обединена Европа. Всяка актуалност обаче – колкото и странно да ни се струва, си има своя предистория; с Брекзит е същото. Не можем най-напред да не отчетем факта, че британците са островитяни: Джеръми Паксман, един от проникновените анализатори на британския характер, започва една от книгите си, „Англичаните: Портрет на един народ“, тъкмо с това изречение: „Англия е остров“. Което пък препраща към друг прочут английски израз, строфа от стихотворението на Джон Дън „Размишление XVII“, но сякаш с обратен знак (същото стихотворение съдържа и други известни стихове: „Не питай за кого бие камбаната, тя бие за теб“): „Никой човек не е остров, затворен в себе си; всеки е парченце от сушата, частица от океана; и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява…“

Заедно с това, ако погледнем историята на Албиона, всички опасности за жителите му сякаш са идвали все от континента: римската инвазия начело с Юлий Цезар през 55-54 г.пр.н.е., нахлуването на сакси, дани и германи през VI век, норманското завоюване през 1066 г. от Вилхелм Завоевателя, страхът от испанската армада от времето на Елизабет I, битката при Трафалгар, която спасява Англия от нашествие на Наполеон, немските бомбардировки през Втората световна война… Има дори исторически хипотези, че тъкмо заради този страх от нежелани натрапници англичаните осъществяват Великите географски открития и оформят империята си. Заедно с това обаче културно те са определено част от Европа: по-горе цитирах Дън, а какво да кажем за Чосър или Шекспир, черпещи сюжети от континента; или за художници като Холбайн Младия и Антонис ван Дайк, ученикът на Рубенс, заложили основите на английската живопис?!…

Струва ми се всъщност, че ако говорим за своеобразен „британски изолационизъм“ днес, той не идва ей-така, от нищото: нито Борис Джонсън, нито Найджъл Фараж, още по-малко Тереза Мей са неговите откриватели, изолационизмът е по-скоро с дълбоки корени в британската история и култура (да си спомним тук само откъсването на Англиканската Църква от Рим, сторено по време на Хенри VIII Тюдор) и в този брой на „Премълчаната история“ правим опит да постигнем (доколкото е възможно) точно тях.

За да помогнат в това начинание, гости са проф. Румен Генов, специалист по британска и европейска политическа история, проф. Александър Шурбанов, специалист по британска литература и култура, преводач, и гл.ас. д-р Любомир Кръстев, специалист по Нова обща история и история на Англия и Обединеното Кралство.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Квантовите компютри имат огромно значение за националната сигурност

България има реален интерес да инвестира средства в квантовите компютри, ако иска да е в крак с времето. Страната ни има потенциал и специалисти за това. Тя  се изкачва в челните редици на квантовата физика, а технологичните новости не спират да ни изненадват. Фантастиката става реалност, а квантовите компютри отварят врата към нови възможности и..

публикувано на 19.10.25 в 09:10
доц. Ахинора Балтакова

Доц. Ахинора Балтакова: Природата е бездушна към нас, хората

"Не е добра идея да строите дома си или това, на което държите, в речното легло или руслото на реката, защото дори и да има засушаване в определен период, както видяхме и през последните години, все пак един ден ще завали и тези речни легла ще оживеят и тези води трябва да минат от някъде и ако сте си построили имота в речното корито или легло,..

публикувано на 17.10.25 в 18:05

Национален природонаучен музей – епизод 4: Таксономия и научни колекции, растения и насекоми

Освен бинарната номенклатура и йерархична система за класификация на организмите, която служи като основа на модерната биологична систематика, името на Карл Линей се свързва и с вид преса за сушене на растения. Той не е изобретателят на пресата, защото още преди неговото време, са съществували преси за сушене на растения – основен уред в..

публикувано на 17.10.25 в 08:35
Доц. д-р Стелиян Димитров

Доц. Стелиян Димитров: Дъждът е случайно природно явление, бедствие е, когато се намесва човекът

В началото на октомври в град Царево и в комплекс "Елените" заради наводнения загинаха хора. Софийският университет организира на 14 октомври научен семинар на тема "Наводненията в общините Карлово, Царево и Несебър в периода 2022-2025 г. (не)научени уроци". Семинарът представи работата на Националния университетски център за геопространствени..

публикувано на 16.10.25 в 17:18

С каква средна скорост говорим ние, българите

Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори. Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има..

публикувано на 16.10.25 в 11:08