Една от най-актуалните думи в момента в света е Брекзит – обозначава изявеното от жителите на Обединеното Кралство желание да напуснат обединена Европа. Всяка актуалност обаче – колкото и странно да ни се струва, си има своя предистория; с Брекзит е същото. Не можем най-напред да не отчетем факта, че британците са островитяни: Джеръми Паксман, един от проникновените анализатори на британския характер, започва една от книгите си, „Англичаните: Портрет на един народ“, тъкмо с това изречение: „Англия е остров“. Което пък препраща към друг прочут английски израз, строфа от стихотворението на Джон Дън „Размишление XVII“, но сякаш с обратен знак (същото стихотворение съдържа и други известни стихове: „Не питай за кого бие камбаната, тя бие за теб“): „Никой човек не е остров, затворен в себе си; всеки е парченце от сушата, частица от океана; и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява…“
Заедно с това, ако погледнем историята на Албиона, всички опасности за жителите му сякаш са идвали все от континента: римската инвазия начело с Юлий Цезар през 55-54 г.пр.н.е., нахлуването на сакси, дани и германи през VI век, норманското завоюване през 1066 г. от Вилхелм Завоевателя, страхът от испанската армада от времето на Елизабет I, битката при Трафалгар, която спасява Англия от нашествие на Наполеон, немските бомбардировки през Втората световна война… Има дори исторически хипотези, че тъкмо заради този страх от нежелани натрапници англичаните осъществяват Великите географски открития и оформят империята си. Заедно с това обаче културно те са определено част от Европа: по-горе цитирах Дън, а какво да кажем за Чосър или Шекспир, черпещи сюжети от континента; или за художници като Холбайн Младия и Антонис ван Дайк, ученикът на Рубенс, заложили основите на английската живопис?!…
Струва ми се всъщност, че ако говорим за своеобразен „британски изолационизъм“ днес, той не идва ей-така, от нищото: нито Борис Джонсън, нито Найджъл Фараж, още по-малко Тереза Мей са неговите откриватели, изолационизмът е по-скоро с дълбоки корени в британската история и култура (да си спомним тук само откъсването на Англиканската Църква от Рим, сторено по време на Хенри VIII Тюдор) и в този брой на „Премълчаната история“ правим опит да постигнем (доколкото е възможно) точно тях.
За да помогнат в това начинание, гости са проф. Румен Генов, специалист по британска и европейска политическа история, проф. Александър Шурбанов, специалист по британска литература и култура, преводач, и гл.ас. д-р Любомир Кръстев, специалист по Нова обща история и история на Англия и Обединеното Кралство.

Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Какво следва за кмета на Варна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна. Съдия Светла..
Гергана Костадинова ще представи новия си албум "Мечтания" в неделя, 23 ноември от 20.00 ч. в Sofia Live Club. Вратите отварят в 19.00 часа...
На 9 ноември 2025 г. от този свят си отиде една от обичаните български оперни прими, покорила световните театрални сцени от Европа до Северна и Южна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg