Идеята за универсална и единствено „правилна“ система на образование отдавна е изживяла времето си. Още в началото на 20-и век се появяват критици и реформатори на традиционното масово образование, рожба на индустриалната революция и войнствения дух на европейския 19-и век, силно нуждаещ се от достатъчно грамотни, дисциплинирани и ефикасни работници и войници.
Въпреки това моделът на класно-урочната система, в която учителят „налива“ знание по точна схема и дози в главите на учениците си, все още не напуска класните стаи и масовата представа за образование. (Не)възможно ли е калъпът да се разчупи и да допусне съществуването на различни идеи, модели, подходи към образоването на децата във време, когато животът се променя по-бързо и неочаквано дори от фантазиите ни?
И двата отговора са възможни, зависи от всички нас – родители, граждани, учители – от нашата информираност и личен избор. Мисията на форуми като кинофестивала за документални филми „(Не)възможното образование“ е да представят пред колкото е възможно по-широка публика различни съвременни модели на училища и учене, някои с достатъчно натрупан опит, за да се достигне онази „критична маса“ от хора, които да поискат съществуващата система да се отвори за нови, различни, гъвкави, хуманни подходи към формирането на младата личност.
Основен организатор на кинофестивала е Общността за демократично образование.
Новото тази година е, че прожекции, дискусии и работилници ще има също в Бургас, Пловдив, Варна и Добрич. Повече място е отделено и на наши български образователни модели.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
