Какво (всъщност) иска държавата от бизнеса

За взаимоотношенията държава - дребен бизнес говорим в „Нашият ден“ след отлагането на крайния срок за изпълнение на промените в отчитането в търговските обекти.

Срещаме слушателите с Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес, която анализира изискванията на държавата към бизнеса.

В разговора участва и технологичният експерт Димитър Ганчев, който се противопоставя на изискванията поради тяхната несъотносимост към определен тип бизнеспроцеси, а „не защото не иска да си купи нов касов апарат, не му стига времето да си оправи софтуера или просто не иска да си плаща данъците.“

Той разказва и следната история:
„Ще отварям кръчма. Нищо не разбирам от това и не ми е на сърце, но се налага.
Според новата наредба за касовите апарати и софтуерите за управление на продажбите (СУПТО), трябва софтуерът да е регистриран в НАП и да отговаря на хиляда изисквания. До тук - добре. Проблемът ми е, че ние не продаваме домати, а услуги. И още по-точно - периодични услуги (recurring payments). Дори да открием готов софтуер, който може да генерира ежемесечни фактури без участие на продавач, той няма да е в състояние да управлява мрежата. Ако в една стандартна програма за фактуриране има количества, тегла и прочие физически измерими характеристики на стоките, в нашата трябва да има мак адреси, IP адреси, абонаментни планове, скорости и т.н., като тази информация трябва да се предава към сървърите в мрежата, за да могат те да провизират съответната услуга.
И до тук е добре. Ще си регистрираме билинга в НАП, ще го направим да отговаря на изискванията им. Обаче от време на време ни се налага да продаваме и някой материален предмет - декодери, кабелчета, дистанционни и т.н. Досега просто им чукахме цената върху касовия апарат, но вече няма да имаме това право. Трябва продажбата на етернет кабел за 1 лев да минава през СУПТО-то, или в нашия случай - през билинга. И понеже нямаш право да имаш два софтуера в обекта, трябва единственият ти софтуер да отчита всички продажби. Следователно аз сега вместо да си гледам другата работа, трябва да напиша към билинга цяла система за продажби не на услуги, а на стоки, защото иначе няма как да отчета десетте стоки, които продавам месечно. Аз съм телекомуникационен оператор, но сега трябва да се преквалифицирам в автор на счетоводен софтуер. Не ми е разрешено да си купя готов софтуер за продажби на стоки от друга фирма и паралелно да си използвам билинга за услугите, защото няма как да свържа два софтуера към един и същ касов апарат.
Да, аз вече съм се сетил, че трябва да си сложа два касови апарата и дори да разделя фирмите на две - една за стоките и една за услугите. Но тогава не мога да продам пакет (бъндъл) от услуга + стока и да дам отстъпка, ако някой си купи едновременно декодера и абонамента за по-дълъг период от време, защото тази отстъпка няма как да се опише нито в едното СУПТО, нито в другото. Ще трябва хем да ползваме софтуера, за да отчитаме през него, хем на ръка да синхронизираме двата софтуера на двете фирми в двата обекта, което най-вероятно ще се окаже незаконно.
Цялата идеология на НАП е построена около бизнеса на търговците на физически предемети и най-вече - на заведенията. В примерите, които дадоха като мотив за въвеждането на новата система, фигурираха само заведения - ресторанти, дискотеки и т.н.
Затова ще отворя кръчма. Ще си преименувам абонаментните планове на Мастика, Мента и Джони. Двеста грама ще отключват съответния абонамент за един месец. Един литър - за половин година. Ако добавиш фъстъци - получаваш програмируемо дистанционно.
А, има и друг начин - да пререгистрирам фирмата в някоя държава, която няма да ме третира като кръчмар. В тази не виждам как мога да си нагодя бизнесмодела към разбиранията на министъра Горанов.“

Повече в звуковия файл.