Хъшове, тези луди-млади глави

На 3 март, националния празник, в рубриката „Радиотеатър след полунощ“ звучи пиесата „Хъшове“ на Иван Вазов. Произведението нашумя много около постановката на Народния театър, реализирана от Александър Морфов, но тези „Хъшове“ са други – режисьор е Никола Русев, спектакълът е игран за първи път на сцената отново на Народния театър през далечната 1955 г. Актьорският състав е блестящ: в ролята на Странджата е Константин Кисимов, партнират му Йордан Матев, Ирина Тасева, Мирослав Миндов, Иван Попов, Георги Раданов, Милка Стубленска, Петко Карлуковски, Борис Сарафов, Досьо Досев, Асен Миланов, Любомир Кабакчиев.

Други са тези „Хъшове“ като творческа реализация, но като исторически персонажи са си все същите луди-млади глави, всецяло отдадени на българското освобождение. Което, трябва да помним това, не е някаква сакрална дата 3 март, внезапно засияла на българския хоризонт; това е дълголетна, съпроводена с много жертви и лишения, работа на целия български народ, който с действията си от национална просвета до Априлското въстание, преминавайки през църковните борби и икономическия възход, прави невъзможно повече съществуването си под сянката на султана.

3 март е само върхът на този героичен айсберг, съграден с волите и животите на десетки хиляди българи. На които дължим поклон, памет и признателност…