Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

90 години Софийска филхармония - 1 част

Саша Попов (вдясно) с Панчо Владигеров
Снимка: Семеен архив

90 години Софийска филхармония. Впечатляващ юбилей за първия оркестър на страната ни. У нас музикална култура в класиката започва в края на 19 в. Първата българска опера е написана през 1899 г., а първата българска симфония през 1912 г. В началото на миналия век е създадена първата професионална оперна трупа. Историята на националната филхармония започва по-късно, едва през 1928 г. Тази история ще проследим в поредица от няколко предавания чрез разказите на някои от главните участници в нея и разговор с настоящия директор на Софийската филхармония диригента Найден Тодоров.

По случай 50-годишнината на Софийската филхармония Константин Илиев си спомня:

„През 1928-1929 се роди Академичният симфоничен оркестър, който преминава в царски оркестър. Трябва да съм бил седем-осем годишен и не мога да си дам сметка за това велико дело, което извършиха тези първи ентусиасти начело на които застана проф. Саша Попов, и които положиха основите на сериозното, професионалното симфонично дело у нас. Сега когато са минали 50 години разбирам за какво става дума. Той остави международната си кариера и започна диригентската си дейност с копнежа да направи симфоничен оркестър и в България.

Правеше своите годишни турнета в цялата страна и не само в големите градове, но и в по-малките населени места. Тогава нямаше друг симфоничен оркестър и можем да кажем, че делото им е било паисиевско. Те сееха навсякъде тази нова за нас музикална култура. От средите на този оркестър излязоха нашите най-блестящи солисти и педагози. В началото там са свирели професори затова се е казвал Академичен симфоничен оркестър. Членове на оркестъра са били проф. Кирил Цибулка-създателят на нашата виолончелова школа, Васил Чернаев, Петър Христосков, Васил Стефанов, Павел Попов, Иван Бончев – блестящи музиканти.

Несъмнено Саша Попов има огромно място в поредицата от големи музиканти, които нашият народ е родил, защото неговата неизчерпаема енергия, неговият организационен талант, неговата музикална спонтанност създадоха, организираха този оркестър и той направи от него един модел, от който ние продължаваме да изграждаме симфоничното дело“.

Към онези първи години ни връща пианистката Вера Бонева:

„Беше най-напред Царски военен оркестър. Той се създаде от Сашо с моя помощ. Той е учил във Виена и още не можеше да пише добре на български, и аз трябваше да му помагам непрекъснато. Работехме страшно много двамата. Дори лятото на Сепаревските бани. Всички се разхождаха по горите, по планината, а ние с него пишем. Той правеше правилата за оркестъра – за назначаване, за дрехите, как да бъдат облечени. И този същият оркестър като дойдоха комунистите стана филхармония. Същите хора“.

Евгени Мравински и Саша Попов
В първото предаване ще проследим историята на състава до 1956 г. – времето, когато го ръководи Саша Попов.

Важни дати и списък на ръководителите на Софийската филхармония:

18.XII.1928 г. - първа репетиция на Академичния симфоничен оркестър създаден от Саша Попов, който остава начело на съставите до 1956 г.
4.III.1929 г. - първи концерт с програма – Рихард Вагнер – увертюра към операта „Танхойзер“, Ференц Лист – концерт за пиано със солист Димитър Ненов, Пьотр Илич Чайковски – симфония №4.
1936 г. - оркестърът става Царски военен симфоничен оркестър, а първият концерт е на 14.05.1936 г. във Военния клуб с програма „Римски пинии“ от Оторино Респиги, Концерт за пиано №1 от Ференц Лист със солист Димитър Ненов, Симфония №35 от Волфганг Амадеус Моцарт и Тракийски танци от Петко Стайнов.
1945 г. - Държавен симфоничен оркестър към Дирекцията на радиоразпръскването при Министерството на информацията и изкуствата
1947 г. - Българска народна филхармония
1949 г. - Софийска държавна филхармония.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15