"Не е добра идея да строите дома си или това, на което държите, в речното легло или руслото на реката, защото дори и да има засушаване в определен период, както видяхме и през последните години, все пак един ден ще завали и тези речни легла ще оживеят и тези води трябва да минат от някъде и ако сте си построили имота в речното корито или легло, няма начин те да не бъдат засегнати.
Наистина има хидротехнически съоръжения, чрез които могат да се отведат водите, но трябва да не се забравя и състоянието на водите в по-горните части на реките. В последно време имам усещането, че при разработването на цялостни планове за строежи, не се гледа природата като цялост, а в рамките само на парцела. Имам чувството, че тези хора при изработването на плановете си за строеж са видели реката като един прекрасен отходен канал.
Навсякъде се строи безконтролно, като не се съобразяват с важни органи като басейновите дирекции по места, както и природните дадености в районите. Как може в 21-ви век да строим цели квартали, без преди това да се изгради канализация? С този масов процес на застрояване без контрол и съобразяване с предписанията на компетентните органи, всички тези бедствия тепърва предстоят, макар че не искам да съм лош пророк.
Природата е бездушна към нас, хората. Ние сме тези, които трябва да се адаптираме към нея и да се съобразяваме с нейните дадености. Хората трябва да се възприемем като продукт на природата и планетата Земя. Това, което аз препоръчвам на властимащите, е да се обърнат към историята. Именно там има безброй свидетелства как ние сме овладявали нашето пространство. В ранните години след Освобождението е имало много такива пороища в България, именно тогава е било създадено Бюрото за борба с пороищата у нас през 1905 година. Хората там са използвали комплексния подход, т.е. всеки един проблем се е разглеждал комплексно и в цялост, а не на парче.
В резултат на работата на това бюро, което по-късно еволюира в държавна служба, е залесена огромна територия в българските планини и са укрепени множество водосбори. Там, където има намерения за строителство или изграждане на селища, трябва непременно да се осигури населението, защото природата е безмилостна към неглижиранията", сподели в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Ахинора Балтакова.
Доц. Ахинора Балтакова е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" в катедра "Климатология, хидрология и геоморфология" на Геолого-географски факултет. Нейната специалност е "Геоморфология" – науката за формите на земната повърхност, релефа, техния механизъм на образуване и материалите, които ги изграждат.
Цялото интервю на Ани Костова с доц. Ахинора Балтакова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Какво следва за кмета на Варна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна. Съдия Светла..
Гергана Костадинова ще представи новия си албум "Мечтания" в неделя, 23 ноември от 20.00 ч. в Sofia Live Club. Вратите отварят в 19.00 часа...
На 9 ноември 2025 г. от този свят си отиде една от обичаните български оперни прими, покорила световните театрални сцени от Европа до Северна и Южна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg