Скокове във времето и пространството, които могат така волно-предизвикателно и атрактивно -звучащо да се случат само по радиото, определят конструкцията, ритъма и най-напред замисъла на 13 епизод „Българският глас“ на документалния сериал „Радиото“.
1952-ра е началната точка във времето. 1952-ра – през очите, ушите, мислите и обобщенията на Петър Увалиев. Един чаровно омагьосващ български глас, този на Петър Увалиев, ще чуем в момента на подготовката на първия му материал за Би Би Си, когато трябва да се справи с многобройните усложнени обстоятелства около това да пишеш рецензия за театър в България през 1952 г. в Лондон, в апогея на мрачните години на студената война.
Ели Хауърд, шеф на българската редакция на Би Би Си от 1996 до 23 декември 2005 г., когато е излъчено последното предаване преди нейното закриване, е другият български глас в 13-и епизод, който ще ни отведе не само в Лондон и БиБиСи, но и назад във времето, в 1940, когато на 7 февруари тази същата българска редакция на Би Би Си започва своето съществуване, свързано с един друг български глас, гласа на Влада Карастоянова, за която, освен че е имала смъртна присъда от правителството в България по онова време, се знае много малко.
Разбира се, ще се озовем и в Прага, след като Стефан Радованов, още един топъл и чаровен български глас, разказва за първото си посещение в Радиото през мрачните 70-те и работата си в Радио Свободна Европа в Прага през 90-те, чиято сграда на централното пражко място Václavské náměstí благодарение на Вацлав Хавел символично сменя функцията си от сграда на марионетен парламент в сграда, приютила радиото на свободна Европа. И един пеещ глас, гласът на Яромир Нохавица, култовия певец на чешките събития, ще ни придружи в нашето пътуване до Прага през 90-те.
Where is the future where is the past / Къде е бъдещето, къде е миналото…
Двама от българските гласове на 13-и епизод дори са се срещали и работили заедно. Прякорът на Петър Увалиев, използван от неговата редакторка Ели Хауърд, е Библията. Опитахме се да запазим спомените на, от и за българските гласове, звучали от тези радиостанции, дори с техния смях и чувство за хумор.
Още – в продължението в 14 епизод.
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа поема" на съвременния български поет Ани Илков . След големия успех на пиесата по поетически и публицистични текстове на Ани Илков "Похищението на България", поставена от Иван Добчев, на..
На 19 октомври 2025 от 16 часа в рубриката "Неделен радиотеатър" представяме пиесата на френската писателка Сидони-Габриел Колет "Балдахинът". Колет е една от забележителните жени на ХХ век, френската изследователка с български произход Юлий Кръстева ѝ е посветила специална монография. Животът ѝ е бурен, бохемски, пенлив като шампанско:..
Роден през 1813 г. в Годелау, Германия, Георг Бюхнер е писател, драматург, лекар и революционер. За краткия си живот (умира на едва 23-годишна възраст) и пишейки десетилетия преди Ибсен, Чехов и Стриндберг, Бюхнер предвещава и чертае пътя на модерната драма в Европа. "Войцек", написана малко преди смъртта му и останала незавършена, е една от..
В чест на 15 септември, първия учебен ден, Радиотеатърът на Българското национално радио предлага на най-любимите си слушатели, децата, постановката "Легенди за буквите" от Тодор Лозанов. Авторът представя със средствата на мерената реч виденията си за буквите – как са създадени във времето на древен Египет, и как са достигнали до българските земи..
В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев". Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства..
