Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Умами – петият елемент

Сладко, солено, горчиво и кисело – това са четирите основни вкуса, към които съвсем наскоро се присъедини и умами, което на японски означава вкусно. Откриването на умами отваря важна страница в кулинарната история и може да се оприличи с присъединяването на Д`Артанян към тримата мускетари – придвижва приключението на ново ниво.

Зад определянето на основните вкусове в храната стои науката, която изследва рецепторите. И докато вкусът умами е открит през 1908 г. от японския учен Кикуне Икеда, чак през 2002 учените съумяват да открият рецепторите за умами по езика и оттогава „вкусният вкус“ влиза законно във владения.
В действителност хората винаги са се осланяли на вкусовите си рецептори и се водят от тях, за да определят дали дадена храна е годна за консумиране.

Обичаме сладкото, защото захарта е основен източник на енергия, соленият вкус сигнализира, че поемаме минералите, които са важни за водния баланс в тялото ни, а когато ни е умами – рецепторите ни казват, че консумираме протеини.
Добре де, но на какво прилича вкусът умами?
Една статия в „Гардиън“ дава ясен пример: когато посолим доматения сос за спагети – той става солен, когато му настържем пармезан – това е умами.
Какво още е умами – чуйте разговора, посветен на петия елемент.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Хаджи Станьо Врабевски, премълчаният поборник

В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..

публикувано на 18.01.25 в 12:35

Над 1 млрд. лв. годишно е финансовият ефект от присъединяването ни към Шенген

Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..

публикувано на 17.01.25 в 13:20
Проф. Даниела Авджиева-Тзавелла

Приказка за... възрастни

Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..

публикувано на 17.01.25 в 08:35

В Либия единствената опасност са джигитите по пътя

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..

публикувано на 16.01.25 в 16:45

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04