Сладко, солено, горчиво и кисело – това са четирите основни вкуса, към които съвсем наскоро се присъедини и умами, което на японски означава вкусно. Откриването на умами отваря важна страница в кулинарната история и може да се оприличи с присъединяването на Д`Артанян към тримата мускетари – придвижва приключението на ново ниво.
Зад определянето на основните вкусове в храната стои науката, която изследва рецепторите. И докато вкусът умами е открит през 1908 г. от японския учен Кикуне Икеда, чак през 2002 учените съумяват да открият рецепторите за умами по езика и оттогава „вкусният вкус“ влиза законно във владения.
В действителност хората винаги са се осланяли на вкусовите си рецептори и се водят от тях, за да определят дали дадена храна е годна за консумиране.
Обичаме сладкото, защото захарта е основен източник на енергия, соленият вкус сигнализира, че поемаме минералите, които са важни за водния баланс в тялото ни, а когато ни е умами – рецепторите ни казват, че консумираме протеини.
Добре де, но на какво прилича вкусът умами?
Една статия в „Гардиън“ дава ясен пример: когато посолим доматения сос за спагети – той става солен, когато му настържем пармезан – това е умами.
Какво още е умами – чуйте разговора, посветен на петия елемент.
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
"Адвент – повест за добрия пастир" е една от най-известните книги на исландския писател Гюнар Гюнарсон, която продължава да вълнува читателите и до днес...
Тази вечер в Зала 1 на НДК в столицата е премиерата на документалния филм "Милен", посветен на журналиста Милен Цветков. Документалният разказ обхваща..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg