Днес ще се опитаме най-сетне да изговорим премълчаната история на българина Матей Петров, по-известен като отец Матей Преображенски, за когото най-вече знаем, че е съратник на Дякон Левски, негов най-верен другар.
Истината е по-различна. Както Йоан Кръстител е предтеча на Христос, така и отец Матей е предвестник на Васил Левски и по-сетне негов неразделен другар. С туй най-вече е запомнен в народната ни памет, с това го знаем още от училище, и до там. Тази гениална личност, този уникален дух, остава единствено като част от святото дело на Дякона, но е напълно непознат за днешното ни народонаселение. В популярната ни история той е симпатичен странник, наричан от съвременниците си Миткалото, защото непрестанно е миткал, бродил, обхождал българско на шир и длъж, но колцина знаят, че той не е само чуден скиталец и монах, но и извънреден мечтател, просветител, книжар, писател, поет, хомеопат и лекар, механик и самобитен изобретател, бунтовник, проповедник и революционер. Енциклопедично същество от много висок порядък, което не случайно съдбата изпраща да бъде най-близък и най-искрен приятел, довереник и изповедник на Дякон Левски.
Той е ходил в Йерусалим, но нито веднъж не се е нарекъл „хаджия”, нито другите са го наричали така, но едва ли някой е знаел какво се крие зад неговото скитане. Защото става дума за буен, неспокоен, свободолюбив и любознателен българин.
На 1 март 1875 г. отец Матей Преображенски умира. Живял е само 47 години. И понеже смъртта му не е героична, епична, не е обесен или убит в сражение, той е забравен и напълно непознат за масовия българин. Умира от ухобол. Отива си в постелята като най-обикновен човечец от възпаление на ухото, внезапно и неочаквано. „У българина, казва отец Саръев, като че ли има изграден стереотип – неговите герои загиват в схватка с врага. Щом умират делнично и безславно, те остават почти забравени от историята. Отец Матей остава неразбран и неоценен както от съвременниците си, така и от днешното духовенство. В Преображенския манастир няма и следа от делото на тази изключителна личност.”
Но в Библията четем: „А праведникът и да умре рано ще бъде в покой... Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат, и като живял посред грешници е прибран... Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години... А хората видяха това и не разбраха, дори не помислиха, че благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му”. (Прем. Сол. 4 гл.)
Оттогава ни дели близо век и половина, но ние, днешните българи, продължаваме да сме му повече от длъжници – не познаваме в дълбочина стореното от него, а обратно – редица поколения използваха и използват прозвището му Миткалото, колкото добронамерено, толкова и с лека ирония. Прости ни отче Матея, ти си геният, който бъдна България ще преоткрива, макар че твоята пословична скромност едва ли е мечтала за това. В твое лице Бог е имал вярно и читаво чедо, което е доказало с живота си, че Създателят съществува! Амин!
В предаването участват историкът Ивелин Любенов, изследователят на езика на Матей Преображенски Иво Братанов, директорката на Историческия музей в Павликени Нели Цонева, създателката на виртуалния музей на Отеца и издател на неговата книга „Защита на православието“ Румяна Николова. 
Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие...
Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година?..
От 15 август до 15 ноември в сградата на Кръстник Колчовия хан в Регионалният етнографски музей "Етър" е експонирана изложбата "Новото ценно: Съвременно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg