За Македония преди да стане Северна

Чия е била Македония? В своите „филипики” Демостен, най-яростният противник на македонския цар Филип, се гневи: „Не е ли Филип неприятел, не е ли варварин!” Страховете на Демостен се сбъдват – през 338 г. пр. Хр. Гърция претърпява тежко поражение при Херонея, прегазена от македонската конница и фалангата. Древните гърци считали, че македонците не са от елинската раса.

С настаняването на славяните и прабългарите през V-VII в. на Балканите и със създаването на Българската държава, която много бързо укрепва и през IX в. присъединява големи територии от Македония, тази земя става неразделна част от българското етническо пространство и се превръща в „третия дял от Българското царство”.

Решителната стъпка на България към европейския избор – приемането на християнството – започва от Македония. На 14 септември 865 г., Кръстовден, в най-западната част на държавата – в днешното албанско село Балши, княз Борис I се покръства. Той избрал за този акт именно западните предели, защото тук сред голяма част от завареното от славяните и прабългарите местно население християнството било вече познато и някои от тях изповядвали християнската вяра – та нали именно тук, в Македония, апостол Павел проповядва за пръв път светото учение на европейския континент.

Питането „Чия е Македония?” затвърждава историческата истина – българска, защото основният етнически състав е български и от IX в. до днес дълги столетия е била част от Българската държава. Основните стълбове, които крепят тази истина, са историческите документи и факти, от които с най-ярка сила блести великото дело на светите братя Кирил и Методий, които създават славянската азбука и превеждат светите книги на говора на солунските славяни, а техните ученици допринасят за формирането на българската славяноезична народност. България, извоювала самостоятелна автокефална църква със свой собствен литургичен език, се издига като значима с монолитно в културно и духовно отношение население от Плиска до Охрид.

В разговора участват Кирил Илиев, д-р Иван Николов и изследователят Цанко Серафимов.