Чия е била Македония? В своите „филипики” Демостен, най-яростният противник на македонския цар Филип, се гневи: „Не е ли Филип неприятел, не е ли варварин!” Страховете на Демостен се сбъдват – през 338 г. пр. Хр. Гърция претърпява тежко поражение при Херонея, прегазена от македонската конница и фалангата. Древните гърци считали, че македонците не са от елинската раса.
С настаняването на славяните и прабългарите през V-VII в. на Балканите и със създаването на Българската държава, която много бързо укрепва и през IX в. присъединява големи територии от Македония, тази земя става неразделна част от българското етническо пространство и се превръща в „третия дял от Българското царство”.
Решителната стъпка на България към европейския избор – приемането на християнството – започва от Македония. На 14 септември 865 г., Кръстовден, в най-западната част на държавата – в днешното албанско село Балши, княз Борис I се покръства. Той избрал за този акт именно западните предели, защото тук сред голяма част от завареното от славяните и прабългарите местно население християнството било вече познато и някои от тях изповядвали християнската вяра – та нали именно тук, в Македония, апостол Павел проповядва за пръв път светото учение на европейския континент.
Питането „Чия е Македония?” затвърждава историческата истина – българска, защото основният етнически състав е български и от IX в. до днес дълги столетия е била част от Българската държава. Основните стълбове, които крепят тази истина, са историческите документи и факти, от които с най-ярка сила блести великото дело на светите братя Кирил и Методий, които създават славянската азбука и превеждат светите книги на говора на солунските славяни, а техните ученици допринасят за формирането на българската славяноезична народност. България, извоювала самостоятелна автокефална църква със свой собствен литургичен език, се издига като значима с монолитно в културно и духовно отношение население от Плиска до Охрид.
В разговора участват Кирил Илиев, д-р Иван Николов и изследователят Цанко Серафимов.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
