Чия е била Македония? В своите „филипики” Демостен, най-яростният противник на македонския цар Филип, се гневи: „Не е ли Филип неприятел, не е ли варварин!” Страховете на Демостен се сбъдват – през 338 г. пр. Хр. Гърция претърпява тежко поражение при Херонея, прегазена от македонската конница и фалангата. Древните гърци считали, че македонците не са от елинската раса.
С настаняването на славяните и прабългарите през V-VII в. на Балканите и със създаването на Българската държава, която много бързо укрепва и през IX в. присъединява големи територии от Македония, тази земя става неразделна част от българското етническо пространство и се превръща в „третия дял от Българското царство”.
Решителната стъпка на България към европейския избор – приемането на християнството – започва от Македония. На 14 септември 865 г., Кръстовден, в най-западната част на държавата – в днешното албанско село Балши, княз Борис I се покръства. Той избрал за този акт именно западните предели, защото тук сред голяма част от завареното от славяните и прабългарите местно население християнството било вече познато и някои от тях изповядвали християнската вяра – та нали именно тук, в Македония, апостол Павел проповядва за пръв път светото учение на европейския континент.
Питането „Чия е Македония?” затвърждава историческата истина – българска, защото основният етнически състав е български и от IX в. до днес дълги столетия е била част от Българската държава. Основните стълбове, които крепят тази истина, са историческите документи и факти, от които с най-ярка сила блести великото дело на светите братя Кирил и Методий, които създават славянската азбука и превеждат светите книги на говора на солунските славяни, а техните ученици допринасят за формирането на българската славяноезична народност. България, извоювала самостоятелна автокефална църква със свой собствен литургичен език, се издига като значима с монолитно в културно и духовно отношение население от Плиска до Охрид.
В разговора участват Кирил Илиев, д-р Иван Николов и изследователят Цанко Серафимов.
Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие...
Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година?..
От 15 август до 15 ноември в сградата на Кръстник Колчовия хан в Регионалният етнографски музей "Етър" е експонирана изложбата "Новото ценно: Съвременно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
