Добрият човек Константин Стоилов

Има фигури в българската история, които сякаш незаслужено попадат в сянката на доста по-атрактивни, по-шумни и поради това по-забележителни политически и други деятели: на Тончо Жечев му беше необходима цяла книга – „Българският Великден или Страстите български“, за да възстанови в историографията името на Тодор Икономов, затъмнено от могъщи революционни личности като Васил Левски и Христо Ботев. По същия начин цар Петър, обявен за светец, стои в сянката на цар Симеон. Изобщо примерите са много и те са красноречив показател за българските предпочитания – революционни, не еволюционни. Но големите и трайни политически и въобще исторически постижения са плод повече на еволюционна – постепенна и промислена, обществена дейност, отколкото на революциите, които, по правило, винаги завършват с някой 18 брюмер. Затова е толкова важна книгата на проф. Веселин Методиев „Един много добър човек. Константин Стоилов и политическата добродетел“. Важна, защото осветлява личността на един строител на съвременна България, който е залягал на бавения, съобразен със законите и традициите, държавен градеж, не на волунтаристичното насилване на събитията.

Предаването „Премълчаната история“, което винаги е предпочитало тъкмо устойчивото издигане на обществените конструкции, се обръща към този великан на българската правна и политическа мисъл, за да разкаже за усилията му по създаването и укрепването на младата българска държава. За Константин Стоилов и консерватизма говорят проф. Веселин Методиев, проф. Христо Тодоров и д-р Георги Гочев.