Нелегалната миграция като явление може да се разглежда от различни страни: от гледна точка на приемащата държава това е незаконно влизане, пребиваване и трудова заетост на нейна територия, ако имигрантите нямат необходимите документи. От гледна точка на страните на произход нелегалността се разкрива, например, в случаите когато едно лице преминава държавната граница без валиден паспорт, документ за пътуване или не отговаря на административните изисквания за излизане от държавата.
Въпреки че мигрантите са само малка част от това,което бяха през 2015, когато близо два милиона души достигнаха до Европа, миграцията все още е основен проблем на европейските граждани.Основен генератор на миграционни потоци към страната ни са държавите с наличие на военни и междуетнически конфликти от Близкия и Среден изток и Северна Африка. Тъй като няма съществени предпоставки за промяна на политическата и социално-икономическа обстановка в тези региони, ЕС е притегателна сила за населението. България е транзитна страна по Балканския път от Азия до Западна Европа. Въпреки това, зачестяват случаите, които я превръщат в крайна дестинация като евентуалната възможност за получаване на българско гражданство се използва впоследствие за установяване в страни от Централна и Западна Европа.
Членството на България в ЕС, както и в НАТО води до появата на нови предизвикателства за националната сигурност на страната. Поради заеманото географско положение границите на България се оказаха и външни граници на Общността, поради което се превърнаха в обект на множество транзитни, миграционни, контрабандни и криминални потоци. Близостта на страната ни до „горещите“ точки на конфликти, допълнително засили рисковете и заплахите пред системата за националната сигурност. Миграционните процеси са свързани с предизвикателствата на съвсем нова среда за сигурност, засягаща външните и вътрешни заплахи за страната ни, не само като нация, но и като страна членка на Европейският съюз.
Интензивният миграционен натиск в дългосрочна перспектива може да доведе до създаване на условия за трайна промяна в демографската и етно-религиозната структура на населението в страната-приемник и на тази основа да се създадат предпоставки за възникване на противоречия и конфликти. Способността на държавите да контролират миграционните потоци и да регулират правото на влизане и пребиваване на чужденци е в центъра на вниманието на много държави в Европейския съюз, особено през последните години, когато значително нараства и делът на нелегалните имигранти. Основен въпрос е как да се контролира миграцията и последващите от нея заплахи и рискове за националната сигурност на държавите като в същото време се запазят отворени границите за хора, стоки, услуги и капитали.
В предаването ще чуете гледните точки по темата на проф. д-р Стефан Мичев от УНИБИТ, проф. д-р Мария Нейкова – декан на Център по юридически науки в Бургаски свободен университет, проф. д-р Веселени Цанков – преподавател в БСУ, проф. д-р Мария Славова – преподавател в СУ „Свети Климент Охридски“, главен редактор на списание „Правен преглед“, проф. Татяна Кльонова от Самарски Национален изследователски университет –Русия и проф. д-р Момяна Гунева – преподавател н БСУ, консултант на предаването „Законът и Темида“.
Темата на подкаста "Импулсът в мен" този път са новогодишните обещания – успяваме ли да ги спазим? Най-ранните известни новогодишни обещания били тези, направени от древните вавилонци, които обещавали пред владетеля да изплатят дълговете си и да върнат взетото назаем. Но защо тази древна практика се проваля толкова често? Според..
На 25-ия ден от месец Кислев по еврейския календар, в продължение на осем дни еврейската общност по целия свят празнува Ханука – празникът на светлината. През отминалата 2024 г. той започна от залез слънце на 25 декември и продължи до нощта на 2 януари тази година. Това е един от най-важните еврейски празници. В продължение на 8 дни във всеки..
На 6 януари, един от най-светлите християнски празници - Богоявление, отбелязваме 177 години от рождението на Христо Ботев по нов стил. В рамките на рубриката "Коментарът" в предаването Terra Култура, екипът направи директно включване от Калофер с колегата Димитър Владимиров от Радио Пловдив. Калофер, родният град на великия поет и революционер, на..
Достъпът до култура е предизвикателство в българската действителност. Какви отговори и предложения ни дават изследванията на средата и представителите на културния сектор и какво предстои през новата 2025 година – разговор в "Нашият ден" с Янина Танева , основател на "Фабрика за идеи". Танева подчертава пряката връзка между достъпът и..
Отглеждането на насекоми за агроиндустрията все още звучи екзотично в българското общество, но темата за новите храни става все по-актуална. Рубриката "Зелените новатори на България" на предаването "Нашият ден" представя Мария Александрова , която ръководи проектите за иновации и устойчивост в Nasekomo – високотехнологична компания,..
За да можем да кажем, че киното ни предлага мотив да обичаме и питаме, а и да даваме, както дава йовковият Серафим, в "Кино с думи" гостува жената, която..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
На 6 януари България чества 177 години от рождението на гениалния поет, публицист, воевода Христо Ботев, чието име звучи като клетва за всеки българин...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg